Лъвът издал заповед горските животни...
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден.
На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно.
Лъвът:
- Зайо, ще те изям. Издадох заповед!
Зайчето:
- Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия.
На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно.
- Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка.
- Моля те, вече няма да пия, за последно беше.
На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола.
- Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата.
Зайчето (с пиянски глас):
- Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият?
- Да.
- Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?
1
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Говорят си змията Спаска и Змей Горянин. По едно време Змеят казал:
- Хайде, да помълчим малко, че ми стана много горещо…
1
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
0
На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.
0
Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого.
Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас:
- Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце.
Козлетата викнали:
- Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.
0
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
0
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
0
Вълкът се промъкнал в къщата на бабата на Червената шапчица и я изял. След което легнал в леглото и, завил се презглава и заспал.
Горкият… Откъде да знае, че бабата имала толкова страстен дядо?
0
Червената шапчица, Ярослав Хашек:
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е…
0
Червената шапчица, Жак Превер
Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби…
Защо ридаем аз и ти…
1
Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
- Брей, те много съкратили приказката бе…
0
Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
0
Червената шапчица, Луис Каръл
Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство…
0
Ной е събрал почти всички животни на Ноевия ковчег и е готов за отплаване. Стоят и чакат, водата се вдига а те все чакат. По някое време Ной се обръща към жена си:
- Добре де, съгласен съм че трябва да изчакаме жирафите и не можем да отплаваме без тях. Ама защо трябваше да пращаш точно охлювите да ги викат?
1
Вълкът пуска обява:
"Продавам три къщи - сламена, дървена и тухлена, както и 150 килограма свинско месо."
0
Червената шапчица, по Хулио Кортасар
Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше… След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.
1