Тръгвам си, напускам те. - Коя...
- Тръгвам си, напускам те.
- Коя си ти и защо въобще си дошла?
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Чудя се дали понякога облаците гледат надолу към хората и си казват:
- "Ей, виж... Този има форма на идиот."
Ако полицай Ви попита дали сте употребявали наркотици през последните 24 часа, изобщо не е добра идея да си поглеждате часовника в този момент...
С тая енергоспестяваща крушка в тоалетната, докато загрее и светне, се чувствам като в подлез и по навик пикая в ъгъла.
Обява:
- Търся хладилник с прозрачна врата!!! За 7-ми път настивам, докато реша,
какво да ям!!!
В съда...
- И така... подсъдими... Вас Ви обвиняват в шарлатанство. Продавали сте на наивни граждани елексир на вечната младост. Осъждан ли сте преди?
- Да, Ваша светлост... през 1403, 1451, 1639, 1893, 1904 и 1932 г!
Ставам тази сутрин и какво да видя - обрали са ме!!! Откраднали ми желанието за работа... Съсипаха я тази държава!
Въпрос към службата за поддръжка на Интернет:
- Извинете, изтеглих един файл от Интернет, но повече не ми трябва. Сега как мога да го върна обратно?
Отговор:
- Ето заради такива нещастници, като вас, скоро Интернета ще остане съвсем без файлове.
Двама се разминават в тъмна улица и единия вади нож:
- Стой! Имаш ли пари?
Другият вади пищов:
- Имам, защо?
- Ами така, да ми развалиш малко...
Добре възпитаният човек, гледа през ключалката с безразличен поглед!
- Миличка, две години живеем заедно, мога ли да те питам нещо?
- Кажи, скъпи.
- Как се казваш?
Кокаинът по черноморието връща работещите българи от чужбина!
Говорят си двама психиатри:
- Днес имах ужасен пациент! Мислеше ме за уличен стълб!
- Че какво му е ужасното?
- Да ама по същото време той си мислеше че е куче.
- Стига с твойте простотии, Иване! Дай да говорим за нещо хубаво!
- Добре. Имаш ли глисти?
- Нямам.
- Ами ето, това е хубаво...
Алпинист пълзи по отвесна стена. Старае се човекът, пъхти нагоре сантиметър по сантиметър. Точно преди върха, на едно малко ръбче се е хванал някакъв йога. Виси на дясната си ръка, а в лявата държи книжка и си чете.
- Ти к'ъв си, бе? - задъхано пита алпинистът.
- Йога. - отговаря йогата без да откъсва поглед от книжката.
- Вярно ли е това, което разправят хората, че вие йогите можете всичко?
Йогата наплюнчва пръстите на дясната си ръка, прелиства страницата:
- Лъжат, бе...
- Цял живот само кръстословици решаваш, няма ли да ми кажеш поне една мила дума?
- С колко букви?