Учителката казва на учениците да...
Учителката казва на учениците да измислят по едно изречение в рима. Марийка първа вдига ръка:
- Скочих в реката и си намокрих краката.
- Браво, Марийке! - приветства я учителката. Някой друг?
Иванчо вдига ръка. Учителката със свито сърце го вдига...
- Скочих в кацата със саламура и си намокрих...
Учителката позеленява.
- ...краката! - довършва Иванчо.
Учителката въздъхва облекчено, че е спестил срашната простотия и недоумяващо пита:
- Няма рима?!
- Ами няма, госпожо, малко беше саламурата...
17
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Учебната година е започнала.
В класа на Иванчо има открит урок.
- И така, деца, какво имаме тук? - учителката се обръща към дъската.
- Страхотен з*дник!
- Иванчо, марш в къщи! Веднага!
Иванчо тръгва с наведена глава и на вратата се обръща към инспектора:
- А ти, като не знаеш, друг път не подсказвай!
22
В час по биология учителката пита класа:
- Деца, знаете ли защо момичетата в детството са по-високи от момчетата?
Иванчо:
- Защото яйцата дърпат момчетата надолу.
Учителката гневно:
- Защо, тогава, възрастните мъже са по-високи от възрастните жени?
Иванчо:
- Защото на момичетата, с течение на времето, им порастват ц*ци, които са по-тежки от яйцата на момчетата.
19
Иванчо се прибира весел-весел от училище и казва на майка си:
- Майченценценценце нце нце нце. Днес учителката ме попита дали имам братя или сестри, които ходят на училище.
- О, колко любезно от нейна страна да се поинтересува! - сияе майката.
- И какво каза, когато разбра, че си единственото дете в нашето семейство?
А Иванчо:
- Слава Тебе Господи!
16
Иванчо шляпва учителката си по задника. Тя побесняла му крясва:
- Ще ти откъсна ушите бе, келеш!
Иванчо усмихнат и казва:
- Ааааа, няма да го направите, татко ми е казал, че грозните жени с големи задници имат добро сърце!
19
- Иванчо, хайде да си играем на доктор и медицинска сестра.
- Не, Марийке, за тия заплати не си заслужава...
18
Учителката влиза в клас, а цялата дъска изписана с псувни.
Тя веднага:
- Иванчо, ти ли написа това?
- Не!
- Когато ги писаха, аз бях зает.
- И с какво беше зает?
- Диктувах.
36
Учителката пита Иванчо:
- Кое е бъдеще време на глагола - прозявам се?
- Спя.
19
Иванчо отишъл в магазин за плодове и зеленчуци. Продавачката:
- Така! 5 кг круши по 3,50 лв., 10 кг ябълки по 2,80 лв., 8 кг банани по 3,20 лв. правят общо 71,10 лв. Ти имаш ли толкова пари?
Иванчо:
- Не, исках само да ми решите задачата по математика.
35
Инспектор отишъл в класа на Иванчо и накарал децата да съставят изречение, в което всяка дума да започва с една и съща буква.
Станал Драганчо и казва:
- Дядо дяла дървени дъсчици!
После станал Огнянчо:
- Отчето отпя осмо опело!
Иванчо вдигнал ръка и започнал:
- Когато Кольо Кривия клатеше кака Куна край курника, кака Куна казваше: Клати Кольо, клати! Както калугер клати камбана, както киртак кърти камъни! Какъв кеф, какъв к*р корав като картоф.
25
Иванчо:
- Тате днес имам двойка?
- Защо така бе? Какво не си научил този път?
- Напротив всичко си казах! Учителката попита, какво са Слънчев бряг и Плиска и аз веднага отговорих „коняци“...
- Е, добре де, а не се ли сети, че са градове?!?
- А бе и на мен ми се стори странно в час по география да говорим за алкохол, ама на!
29
Иванчо като видя татко си как страстно целува комшийката, веднага си представи какъв цвят ще е колелото му.
33
- Иванчо, какво е магаре?
- Магаре, госпожо е кон дето не е ходил на училище
13
Учителката:
- Деца, представете си света на обратно - кучетата мяукат, котките лаят, рибите летят, птиците плуват... Иванчо можеш ли да довършиш изречението?
- Да, госпожо! А на стената на училището, с х*й е написано "тебешир!"
36
- Иванчо, вчера защо те нямаше в училище?
- Брат ми се разболя, госпожо!
- И ти какво прави?
- Карах колелото му!
15
– Деца, имахте за домашно да напишете съчинение на тема „Сутрин”. Иванчо, би ли прочел съчинението си?
– Събуждам се, а главата ме цепи. Поглеждам в огледалото – по-добре да не бях поглеждал. Вдигам от пода будилника – ужас, до осем има цял час и половина! Пробвах с кафе – нищо не се получава. Запалих цигара – прилоша ми. Ще взема да се обадя на Стефчо, да го питам как е, да му цапнем по едно, може пък да се пооправя…
– Достатъчно, Иванчо, би ли ми обяснил какво означава „да му цапнем по едно”?
– Госпожо, по-добре питайте татко…
9