Малко момченце решило да си играе...
Малко момченце решило да си играе на пожарна. Облякъл си специален костюм, надянал една тенджера на главата вместо каска, седнал в количката на малката си сестричка, вързал любимият се сетер за оная работа и го пуснал да тегли количката.
Съседката седи на пейката пред блока и го наблюдава.
По едно време дава съвет:
- Пешо, що си го вързал там тва куче, бе? Ако го вържеш за нашийника, ще бяга по-бързо, тоест пожарната ще пристига по-навреме.
Пешо помислил малко и отговорил:
- Не става. Ако го вържа за нашийника, оставам без сирена…
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Отива при доктора кенгуро с кървав корем. Докторът пита:
- Какво се е случило?
- Някой ми открадна торбата в автобус 102.
Крокодил искал да се разведе с жена си. Хваща телефона и звъни:
- Извинете, фабриката за кожени чанти ли е?
Два хамелеона се срещат и единият пита другия:
- Защо си така запъхтян? От къде идваш?
- Бях на дискотека...
Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците:
- Хайде, мекотели, пълзете по-бързо!
Покрай тях минава полковник и прави забележка:
- Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев:
- Какво стана докато ме нямаше, редник?
- Нищо, генерале…
- Сигурен ли си?!
- Ами… само едно куче умря…
- Какво куче?
- Дето яде от червата…
- Какви черва?
- Тези на коня…
- Какъв кон?
- Дето умря докато теглеше каруцата…
- Каква каруца?
- Тази с водата…
- Каква вода?
- Тази с която гасихме пожара…
- Къде пожар?
- Ами… полка…
- Какво? Как?
- Ами от фаса на Любо…
- Ама Любо не пуши…?
- Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
Учител по природознание влиза в час.
- Добър ден, деца! Седнете.
Сяда на катедрата и започва:
- Деца, днес ще говорим за вълка...
Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да си свива джойнт.
- Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно...
Облизва джоинта и го захапва.
- С настъпването на зимата...
Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана...
- ... Отлита на ю-ю-юг...
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него - мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали:
- Иди сега и виж дали може да минем по моста.
Връща се той след десет минути и докладва:
- Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може.
- И що?
- Има лошо куче.
Група офицери-хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва:
- Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско!
- Ама капитане, нямаме пари!
- Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?
- Идиоти, защо возите тази котка на танка?
- Счупи ни се прибора за нощно виждане.
Шефът на Партията на българските мъже Росен Марков обеща да подари на футболистите си облечено в синьо прасенце, което нарече Геренчо.
- Моряци, изяжте Левски, а после Геренчо - призова Росен.
В една лудница от време на време прибирали един невинен човечец на име Пешо, защото дърпал на връвчица една тухла, мислейки я за куче.
- Ей, Пешо! Пак ли ти бе! Хайде сега кажи това куче ли е или тухла?
- Абе, вие луди ли сте? Естествено, че е тухла!
Пуснали го. Той повървял, свил зад ъгъла и пак пуснал тухлата на земята. Обърнал се към нея и й казал:
- Видя ли, Шаро! Пак ги излъгахме!
В магазин за домашни любимци:
- Имате ли папагал, който знае английски?
- Не, имаме само кълвач, който знае морзовата азбука.
Немски концлагер. Стои немски офицер и наблюдава как водят концлагеристите към газовата камера. Към него се приближава един от пленените:
- Другарю групенфюрер, аз отивам в камерата, а имам едно малко кученце. Ако го оставя само, то ще умре. Може ли, да го взема с мен?
Фашистът го поглежда с отвращение и казва:
- Вземи го, садист такъв...
Говорят си змията Спаска и Змей Горянин. По едно време Змеят казал:
- Хайде, да помълчим малко, че ми стана много горещо…
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.