Колко струва тази риба? - Двеста...
- Колко струва тази риба?
- Двеста.
- Скъпа е за мен.
- Сто и петдесет!
- Много е.
- Сто!
- Не мога да ги платя.
- Осемдесет!
- Ама откъде толкова пари, бе, човек?
- Е, тогава ви я подарявам.
- Благодаря, опаковайте ми две!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Палачът вдига брадвата и казва на осъдения:
- Да ти имам грижите на тебе... А аз след работа трябва още да ходя и да цепя дърва.
- В този замък има ли призраци?
- Всички така говорят! Мен ако питате, това са само слухове - аз и до ден днешен не съм видял нито един призрак! А живея тук от вече осемстотин години!
Един вампир бяга като ръгбист по улицата с хляб под ръка. Среща го друг вампир и го пита:
- Накъде така!
Първият отговаря:
- По надолу е станала катастрофа и отивам да си топна малко!
Двама старци разговарят:
- Иииии, бай Петре, повниш ли на времето га гонихме момите...
- Бре, повня, повня, ма ни повня за кво ги гонихме...
Две баби вървели в морската градина във Варна, едната казала:
- Хайде да седнем и да си починем.
Седнали и починали.
Прибирам си бельото от простора и си го сортирам на леглото, като обяснявам на баба ми:
- Тези гащи са ми за спорт, тези за с*кс. . .
А тя:
- Боже, Боже, а ние едно време с*кса го правехме без гащи!
Две бабички си говорят за с*кс: -Пено-о-о! Ти с твоя старец бъзикате ли се още? - Ти па нищо не каза, Маро. Та ние сме на по 80 години. Как да се бъзикаме на тая възраст? - Па щото ние с моя дедо още се бъзикаме. - Стига ма? удивила се Пена! - Как така се бъзикате още, ма? - Па много лесно. Вечер се събличаме и легаме в леглото. Аз му повдигам оная работа да се изправи и след това я пускам. Тя като падне, гледаме в к,ва посока е паднала. Който посочи, той утре сутринта отива до магазина за хлеб.
Млад начинаещ рекламен агент пред вратата на поредния апартамент. Звъни. Вратата леко се открехва и пред него застава малко сладко бабче:
- Кажете младежо?! - поглежда го тя с любопитство.
- А-ами идвам за промоция на... - не довършва той.
- Моля-я, каква комоция...? - повдига очилата си тя.
Младежът възмутен избоботва нещо полу на глас:
- Тая нищо не разбира...
- А-а, няма страшно, ще си го разбера в Интернет! - и му затръшва вратата пред носа.
Двама дядовци си говорят с носталгия за годините:
- Наборе, помниш ли революцията 12-та година?
- Помня, как да не помня. Колко бомби хвърляхме...
Минутка мълчание и пак:
- Наборе, помниш ли революцията 44-та година?
- Еее, помня, как да не помня, колко стреляхме с автоматите...
- Наборе, казаха по радиото, че сега се задава нова - с*ксуална революция!
- Е, сега ни хванаха без оръжия!
Възрастен дядо, който от дълги години не чува, най-накрая се престрашил да отиде на лекар, който му поставил слухов апарат.
След 1 месец лекарят и дядото се срещат и лекарят пита:
- Как си? Роднините ти сигурно много се радват, че вече чуваш добре?
- Аз не съм им казал нищо - само седя и слухтя. Вече 3 пъти си преправям завещанието.
- Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин?
- Ами значи, клеча си аз в храстите?
- И чакаш да дойдат фашистите ли?
- Е да, едното не пречи на другото?
Когато попитали дядо Пеньо от село дали има "Twitter", той гордо отговорил, че го пипнал на Слънчев бряг през 1981, но докторът му го излекувал.
Карат се двама познати старци:
- Скапаняк изкуфял!! Да знаеш, че няма да стъпя на погребението ти!
- Пък аз няма и да те поканя!
Един господин си вървял по една улица и не щеш ли, видял един старец да седи на прага на една къща и горко да плаче. Попитал той горкия старец: "Какво ти е, дядо, защо плачеш? На колко си години, няма ли кой да се грижи за теб?". Старецът отвърнал: "На 100 години съм, има кой да се грижи за мен, а плача, защото дядо ми ме наби, тъй като тази сутрин забравих да кажа на прапрадядо си "Добро утро!".
Дядо и баба, над 80-годишни, решили да си припомнят младините. Дядото се изтупал с костюм и вратовръзка, бабата - с блузка и плисирана поличка. Дядото казал: "Ще те чакам на главната, до Пощата, под часовника, в 18:30 ч. Бъди точна!". Отишъл дядото на уреченото място още в 18 ч. и зачакал с нетърпение. Станало 18:30 - няма я бабичката. В 19 ч. - също; в 19:30 - също; в 20 ч. - също. Прибрал се дядото ядосан вкъщи, гледа бабата - не се е мръднала от мястото си. "А ма, госпожице, ти защо не дойде на срещата?". "Амчи, мама не ме пусна!" - отговорила бабушкерата.