Доктор пита пациент: - Паметта...
Доктор пита пациент:
- Паметта ви подобри ли се?
- Разбира се, че се подобри! А вие, впрочем защо питате?
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Здравейте, докторе. Струва ми се, че никой не ме обича.
- Марш, изрод такъв!
- Трябва да си мислите за нещо приятно - казва доктора, - иначе няма да се избавите от депресията си. Не се ли сещате нещо приятно, нещо което ви кара да се усмихвате?
- Разбира се, докторе, че се сещам! На съседа му откраднаха чисто новата кола!
Съвсем млад доктор поема първо раждане...
Когато всичко приключило, той пита за мнение професора си за свършената работа.
Професорът се усмихва:
- Като за първи път никак не е зле... Но за в бъдеще запомнете, че трябва да се пляска по дупето детето, а не майка му!
Лежи пиян младеж на перона и се превива от смях. Околните не издържали и извикали "Бърза помощ". Идва доктора и разпитва младежа. През сълзи от смях:
- Хора, изпращаха ме двадесет човека в казармата. Те заминаха, а аз останах.
Хирург към пациент:
- Днес имаме специална промоция! На обичайната цена ние предлагаме не една, а две операции!
Пациента:
- А може ли да се откажа от втората операция?
- Може! Срещу допълнително плащане!
Пациент при психиатъра:
- Докторе, страдам от мания за величие!
- Какво пък ти знаеш за манията за величие, жалко човече!
- Не се вълнувайте, - успокоява докторът млада жена, която започва да ражда в купето на влака, - аз четох, че преди година една жена е родила даже на спирката на автобуса!
- Това бях аз, докторе.
- Знаеш ли, когато чета някоя медицинска книга и започвам постепенно да чувствам в себе си всички болести, които са описани в книгата.
- Случва се, с мен е същото с Наказателния кодекс. Когато го чета, на всяка страница се виждам зад решетките.
Мъж казва на доктора:
- Докторе, струва ми се, че страдам от слабоумие.
- А защо решихте така?
- Това вече не мога да го проумея!
- Докторе, спасили ли сте много човешки животи?
- Да, напоследък не оперирам.
Влиза пациент при доктора:
- Докторе! АААПЧИИИХ...
- Наздраве! Следващия!
При психиатъра:
- Докторе, защо всички ми казват, че имам мания за величие?
- Впрочем, вие кой сте?
- Аз съм гений, просто гений...
- Достатъчно, може да не разказвате повече. Нямате мания за величие. Ние, гениите, нямаме такова нещо.
Идва при психоаналитика клиент. Ляга на кушетката и мълчи. Психоаналитикът търпеливо чака. Минава един час в абсолютна тишина. Клиентът мълчаливо става, остава 50 долара и сбогувайки се си тръгва. На следващия ден ситуацията се повтаря. И така още няколко пъти. Накрая психоаналитикът не издържал и пита:
- А все пак няма ли да разкажете какво ви безпокои?
Клиента:
- Жената, докторе . Не млъква за минутка. А тук при вас е толкова хубаво. Тихо...
Жена е при доктора. Моли го да и изпише лекарство, с което характерът да и стане по-твърд. Докторът учудено се чеше по плешивата глава:
- Какво ви безпокои? - пита докторът.
- Не ми стига твърдост на характера. Не мога да кажа думата "не".
- Момент, само да заключа вратата.
- Докторе, как мина операцията?
- Добре! Държахте се като истински мъж, хъркахте през цялата операция.