КАК ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ СИ УЧИТЕЛ...

КАК ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ СИ УЧИТЕЛ?

Имаш интуитивно усещане за неявните неща.

Дори да чуваш 25 различни гласа зад гърба си, знаеш всеки един от тях на кое точно дете принадлежи.

Когато отиваш в магазина и чуеш думите „Това е г-н/г-жа...”, знаеш че си забелязан.

Двадесет и пет деца, всеки ден, случайно се обръщат към теб с „мамо“ или „тате“ в един или друг момент.

Може да изядеш множество блюда за по-малко от 25 минути.

Тренирал си се да ходиш до тоалетна два пъти на ден - голямо междучасие и след часовете.

Оценяваш достойнствата на боклука и отпадъците, защото знаеш какво може да направиш от руло на тоалетна хартия или от пластмасова кутийка от маргарин.

Изпитваш неистово желание да удариш плесник на всеки който казва: „Чудесно е да работиш от 7 до 15 часа и да си свободен цяло лято”.

Вярваш, че шоколадът е разнообразна храна.

Разбираш кога е пълнолуние без дори да си погледнал навън.

Вярваш, че ще те застигнат неописуеми злини, ако някой каже: „Децата са много добри днес.” (затова чукаш на дърво или си плюеш в пазвата с „Да не чуе дявола!!!“)

Изпитваш импулсивна нужда да говориш със случайно срещнати деца относно поведението им на обществени места.

Убеден си, че кофеинът трябва да бъде в интравенозна форма.

Харчиш повече пари за училищни неща, отколкото за собствените си деца.

Не може да стигнеш до училище без да събереш поне 5 неща по пътя си, за които си убеден, че ще ти потрябват в работата.

Изискваш от своите приятели при разговор непременно да изразят одобрение или неодобрение с ръка.

Откриваш истинска прелест в чашката напълнена с перфектно подострени моливи.

Тайно си пристрастен към дезифектанта.

Мигновено разбираш поведението на децата в една или друга ситуация, след като се срещнеш с техните родители.

Когато шумът на обществените места е по-силен, импулсивно се провикваш „Шшшът“ или потропваш по масата (ако има такава).

Повтаряш едно и също нещо по няколко пъти, добавяйки след всяко изречение въпросите: „Разбрахте ли?“, „Ясно ли е на всички?“, „Запомнихте ли?“

Пазиш и съхраняваш картички, рисунки, бележки… Шкафовете у дома ти са препълнени със „спомени“, за които можеш да разказваш с часове.

След шест часа в училище, най-прекрасната музика за твоите уши е тишината.

Молитвата ти винаги завършва с думите „Господи, пази децата!“

Добавен преди 5 години 14     Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 238