Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал...
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
- Ало, Исаев... давам ви Ставката..., - и в слушалката се чува гласът на Сталин. - Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там... Върни ги, скъпичък... Безпокоят се хората, не е хубаво така...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Щирлиц отива на явка в гробищата. Мюлер знае за нея и е обградил цялото гробище. Щирлиц стига до 6-ти парцел, 8-ми гроб и бърка с ръка отдолу, за да вземе сведението от Центъра. Изведнъж се запалват прожектори, Гестапо и Мюлер идват към Щирлиц. Мюлер взима бележката от ръката на Щирлиц и чете на глас:
"Щирлиц, вие сте пед*раст!"
Глас зад кадър - "В този момент Щирлиц разбра, че е станал герой на Съветския съюз".
Щирлиц отваря вратата - светлина.
Затваря вратата - мрак.
Пак отваря вратата - пак светлина.
- А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.
Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква:
- Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си?
- Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная...
Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит.
- Кой е шпионин? - крещи Мюлер.
- Той! - Щирлиц сочи Калтенбрунер.
- Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? - удивен е Калтенбрунер. "В името на прогреса на съветската идея", прошепва Щирлиц.
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография.
- Години? - пита го.
- Ти колко ми даваш? - прави се на интересен Щирлиц.
- Ако зависеше от мен - доживот бих ти дал.
Футболен мач ФРГ-СССР. Вратарят на немците Сеп Майер си бележи три автогола.
- Ще ме линчуват - шепне той на нападателя на СССР Олег Блохин.
- Спокойно, Щирлиц, още само седем - успокоява го Блохин.
В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. "Щирлиц вече прекали", мисли си Мюлер.
Банята на Гестапо. Шпионката Хайке зърва отпечатък на Ленин с главата надолу до пъпа на радистката Кет.
- Браво, иронизираш комунистите - казва Хайке.
"Повече няма да давам на Щирлиц да ме люби в униформа", мисли си Кет.
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка:
- "Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията.
Мюлер"
Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си.
Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер.
"Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер.
"Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." - помисли си Щирлиц.
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет...
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години...