Събота и неделя малко се поства...
Събота и неделя малко се поства във Фейсбук. Видимо хората си имат работа, а не като от понеделник та чак до петък...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Какво прави на рождения си ден?
- Стоях във фейсбук и пишех "Благодаря" под всяка честитка!
Вървя си по Славейков, търсейки някакъв учебник и чувам следното:
- Извинете, имате ли нещо от Достоевски?
- Да, "Престъпление и наказание".
- Ааа не, благодаря, чела съм ги и двете...
- Нали знаеш, че има хора, дето взимат от теб пари назаем и после изчезват безследно?
- Знам, и?
- Питам дали не ти трябват пари случайно.
- Кои сте вие?
- Ние сме четиримата конници на апокалипсиса - Вяра, Надежда, Любов...
- Чакай! Чакай! Това не трябва ли да са Мор, Война, Глад и смърт.
- Те са на почивка, но ако щеш вярвай, ние сме много по-зле.
- Добре, Вяра, Надежда, Любов, а какво е четвъртото име?
- Марийка...
Журналист интервюира овчар:
- По колко килограма вълна дават овцете ви?
- Кои - черните или белите?
- Черните.
- По два килограма.
- А белите?
- И те по два килограма.
- А колко мляко дават?
- Черните или белите?
- Ами черните...
- По два литра.
- А белите?
- И те по два литра.
Журналистът е вече съвсем объркан:
- Добре де, защо все питате - черните ли, белите ли...
- Ами виж сега, черните овце са мои...
- Така, добре... А белите?
- И те са мои.
Ако на една жена ѝ кажеш, че имаш работа, но не ѝ кажеш каква е работата, със сигурност ще си отвориш поне още една работа...
Грешница - жена която е попадала все на фалшиви мъже, докато търси истинския.
- Яйцето или кокошката?!
Тази мисъл ме осени, когато усетих неприятната миризма, носеща се от хладилника...
Един отишъл на психолог. След като го изслушал, психологът заявил:
- Според мен в корена на всичко е ниското ви самочувствие. То е често срещано при пълните неудачници.
Гаджета сме още с моя мъж... на купон на вилата сме. Вечерта лягаме да спим - 3 двойки в една стая. Нашето одеяло - родопско, от тия с космарлаците. И понеже съм се сгушила на гърдите му, той дърпа одеялото нагоре и космите ме дразнят. След много хилене и говорене на глупости компанията позамлъква. И тогава се чува моят глас в тъмното:
- Коте, пъхни си го под мишницата, че ми влиза в устата...
Аз съм дебел, но ще се идентифицирам като слаб. Аз съм трансдебел.
- Иване, тъпа ли съм?
- Гичке, чакай да нахраня еднорога и мамута и ще го обсъдим...
- Добре... чакам!
Разговор по времето на комунизма:
– Ти как мислиш, има ли живот зад граница?
– Знам ли, оттам още никой не се е върнал да разкаже...
Сутрин ставам, поглеждам в огледалото и казвам:
- Божеее, каква красота...
Качвам се на кантара и възкликвам:
- Божкеее, и колко много само!
Дядо влиза в магазин и казва:
- Дайте ми от онуй "Бръснети мъдети".
- Не бе дядо, "брускети Марети" се казва!