В началото на 2005г., в раздела...
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.
Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.
Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.
Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.
Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Наташа пита поручик Ржевски:
- Поручик, а Вие някога обичали ли сте?
- Ами... еб*л съм.
- Фи, поручик, аз говоря за човешка любов...
- И с хора съм го правил.
- Ах не, говоря за чистата любов.
- И това е било, особено в банята.
- Вижте, все пак имам предвид онази висока любов...
- И на задна прашка на камбанарията съм го правил.
- Поручик, говоря за любовта за цял живот!
- Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва...
Танцуват поручик Ржевски и Наташа Ростова:
- Поручик, за какво си мислите?
- За същото, за което и Вие, госпожо!
- Ах, поручик, какъв безрамник сте...
Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал:
- И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили.
- Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски...
Попитали поручик Ржевски:
- Как така се ползвате с успех сред жените?
- Чукам ги. - Отговорил поручик Ржевски - А това сближава много!
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към Поручик Ржевски:
- Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите!
Поручик Ржевски:
- Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова на бала.
Тя:
- Поручик, как намирате гърдите ми?
Поручик Ржевски:
- Ами... трудно...
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си:
- Та вървя си аз през гората и виждам...
- Задник! - викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика.
- Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам...
- Задник! - викат хусарите.
- Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам...
- Задник! - викат хусарите.
- Даа... - объркано промълвил поручик Ржевски - и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му.
Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?.
Ржевски: "Това е сън, господин генерал!".
Генералът: "Ах, сън... Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам..."
Поручик Ржевски лежи в постелята с Hаташа Ростова.
- Вие, Hаташа, направо сте като радиатор - прави й комплимент поручикът.
- Какво, толкова съм топла?
- Ами не, една такава ръбеста...
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва:
- Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"... Толкова тъжно ми стана... - чукам и плача, чукам и плача...
Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал:
- Какво хубаво кученце имате, мадам! - и го сритал с ботуша си - Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?
По време на бал на висшето общество, поручик Ржевски се приближава изотзад към Наташа Ростова и й прошепва на ухото:
- Ех, Наташа, сега такъв неотразим виц ще Ви разкажа, че гърдите Ви ще паднат от смях!
Наташа Ростова се обръща, поручик Ржевски я поглежда, отстъпва назад и разочаровано казва:
- Уф, виждам, че очевидно някой вече Ви го е разказал...
Танцуват Наташа Ростова и поручик Ржевски. Поручикът започва трескаво да мачка гърба на Наташа.
- Поручик, какво търсите там?
- Гърдите Ви, Наташа.
- Гърдите ми са отпред, поручик.
- А-а, там вече търсих.
На офицерско събрание. Поручик Ржевски:
- Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване...
Офицерите:
- О, колко интересно! Поручик, разкажете!
- Ами просто я уговорих.
Киркор казва на Гарабед:
- Гаро, помниш ли как преди години изчуках жена ти на гара Яна?.
- Хъ, тя пък една гара! - бил отговорът.
На свой ред пък Гарабед казва на Киркор:
- Кико, внимавай, жена ти НИ изневерява!