Ценностно израстване – когато от...
Ценностно израстване – когато от тунквани вафли преминеш на тунинговани кифли.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Почнеш ли да слагаш дистанционното в найлонова торбичка - пиши се при дъртите.
Рокерски събор. Ни в клин, ни в ръкав на една от масите е група пишлигари с "пистарки". Търсейки внимание, цяла вечер поздравяват "чопъристите" на съседната маса. От последните... нула внимание. Към края на вечерта "пистовите" отиват при тях и казват:
- А бе пичове, цяла вечер ви поздравяваме - не реагирате. Ако нещо пречим или сме ви досадни, не искаме да се натрапваме, да спрем?
Един от "чопъристите" оставя бирата и казва:
- Ми не, не ни пречите, не сте ни и досадни, ама как да ви обръщаме внимание - вие всяка година сте нови.
За да си намирам ролетката по-лесно, когато ми потрябва, винаги я оставям в разпънато положение.
Внимавайте с промяната у себе си! Не се лакомете! 180 градуса ви стигат.
Ето един веднъж ми се похвали:
- Промених се! Завъртях се на 360 градуса.
- И по-добре ли се чувстваш?
- А бе не много...
Слабичките момичета се мислят за пълнички, пълничките се мислят за дебели, а дебелите носят леопардови клинчета... и ходят едни красивиии...
- Никой не се връща от пътешествие такъв, какъвто е тръгнал!
- Ти просто отиде за хляб.
- Видях хора.
Вървят двама жп кантонери на обход. Минава покрай тях електричката и изведнъж от вратата изхвърча човек и пада в снега. Хукват, вдигат го от земята, гледат го - нищо му няма...
Питат го:
- Какво стана, бе човек? Как падна от влака?
- Не знам, бе хора! Идея си нямам! С никого във вагона не говорех, седях си кротко до прозореца и си търках с едно топче стиропор по стъклото...
Между затворници:
- Пешо, тебе за к'во те тикнаха в панделата?
- К'во да ти кажа, бе Ваню... за конкуренция.
- ???
- Ами, печатах същите банкноти като тия, които печатат във банката...
Мюлер!
- Една сутрешна загадка, Щирлиц... какъв цвят са долните ми гащи?
- Светло сини! - без да се замисли, отговори Щирлиц.
- ХА!? Излових Ви! Цвета на гащите ми го знае само жена ми и руската радистка!
- Хер Мюлер, стига с тези изцепки рано сутрин. По-добре си стегнете колана и закопчайте дюкяна.
- Вие сте толкова бледа... Трябва да отидете на лекар!
- Не, трябва да отида на море.
Забавно е, когато огънят в очите ти търси ония, който го е угасил...
- Вярвате ли в задгробния живот?
- Не, вярвам в задграничния.
При жените:
- "Може", още познато, като учтива форма на "Не"...
- Харесаха ли се на вашия син коледните подаръци?
- Ооо.. Разби всички подаръци! И камиона и танка и елхата с украшенията... Всичко е на парчета.
- И моят подарък ли счупи?
- Не. Вашият шиб*н чук е цял!
1942 година. Гъста гора в Украйна. Чува се счупване на клон, а после проехтява глас:
- Ванька, ето ты?
- Я! - проехтява отговор.
- Ну, пройти!
- Я, я...