Съвсем млад доктор поема първо...
Съвсем млад доктор поема първо раждане...
Когато всичко приключило, той пита за мнение професора си за свършената работа.
Професорът се усмихва:
- Като за първи път никак не е зле... Но за в бъдеще запомнете, че трябва да се пляска по дупето детето, а не майка му!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Лежи пиян младеж на перона и се превива от смях. Околните не издържали и извикали "Бърза помощ". Идва доктора и разпитва младежа. През сълзи от смях:
- Хора, изпращаха ме двадесет човека в казармата. Те заминаха, а аз останах.
Хирург към пациент:
- Днес имаме специална промоция! На обичайната цена ние предлагаме не една, а две операции!
Пациента:
- А може ли да се откажа от втората операция?
- Може! Срещу допълнително плащане!
Пациент при психиатъра:
- Докторе, страдам от мания за величие!
- Какво пък ти знаеш за манията за величие, жалко човече!
- Не се вълнувайте, - успокоява докторът млада жена, която започва да ражда в купето на влака, - аз четох, че преди година една жена е родила даже на спирката на автобуса!
- Това бях аз, докторе.
- Знаеш ли, когато чета някоя медицинска книга и започвам постепенно да чувствам в себе си всички болести, които са описани в книгата.
- Случва се, с мен е същото с Наказателния кодекс. Когато го чета, на всяка страница се виждам зад решетките.
Мъж казва на доктора:
- Докторе, струва ми се, че страдам от слабоумие.
- А защо решихте така?
- Това вече не мога да го проумея!
- Докторе, спасили ли сте много човешки животи?
- Да, напоследък не оперирам.
Влиза пациент при доктора:
- Докторе! АААПЧИИИХ...
- Наздраве! Следващия!
При психиатъра:
- Докторе, защо всички ми казват, че имам мания за величие?
- Впрочем, вие кой сте?
- Аз съм гений, просто гений...
- Достатъчно, може да не разказвате повече. Нямате мания за величие. Ние, гениите, нямаме такова нещо.
Идва при психоаналитика клиент. Ляга на кушетката и мълчи. Психоаналитикът търпеливо чака. Минава един час в абсолютна тишина. Клиентът мълчаливо става, остава 50 долара и сбогувайки се си тръгва. На следващия ден ситуацията се повтаря. И така още няколко пъти. Накрая психоаналитикът не издържал и пита:
- А все пак няма ли да разкажете какво ви безпокои?
Клиента:
- Жената, докторе . Не млъква за минутка. А тук при вас е толкова хубаво. Тихо...
Жена е при доктора. Моли го да и изпише лекарство, с което характерът да и стане по-твърд. Докторът учудено се чеше по плешивата глава:
- Какво ви безпокои? - пита докторът.
- Не ми стига твърдост на характера. Не мога да кажа думата "не".
- Момент, само да заключа вратата.
- Докторе, как мина операцията?
- Добре! Държахте се като истински мъж, хъркахте през цялата операция.
- Докторе, вашето лекарство ми помогна много.
- Какво да ви кажа? Случва се...
- О! Добра ти е кардиограмата - равна, ритмична.
- Това не е кардиограма, а рецептата, която ми написа доктора.
Преглед при доктора.
- На колко сте години? пита докторът пациентка.
- Трябва да сметна - смутила се жената. - Когато се омъжих бях на двадесет, а мъжа ми на четиридесет. Значи съм двойно по-млада от него. Сега той е на седемдесет, значи аз съм на тридесет и пет.