Юридически прочит на ЧЕРВЕНАТА...
Юридически прочит на ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимият имот на нейната роднина от втора степен по права линия.
В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане, срещу което нейната баба й прехвърлила собствеността върху къщата, Червената шапчица се отправила към горските територии, с цел да престира* на баба си хранителни продукти, като спази уговореното местоизпълнение – в къщата на бабата.
Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища, Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка – субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници.
Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления.
Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама”, извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника.
С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Девойко, вие ли чакате принца на бял кон да дойде?
- Аха.
- Е, ето ме, дойдох!
- А мега яко! А принца къде е?
Хванал Вълкът Червената шапчица и я завел в храстите:
- Давай!
- Вълчо, кво ти става бе!
- Давай ма, на кого говоря!
- Ама ти си огромен, а аз съм малка!
- Още една дума и те набих! Давай!
С неохота Червената шапчица си повдигнала поличката и си засмъкнала гащичките. Вълкът едва сдържайки се да не я ступа:
- Да не съм те довел тука да акаш ма! Давай баницата!
Съвременен прочит на приказката "Сливи за смет" гласи, че хубавите ябълки ги ядат прасетата.
Вървят Червената шапчица и Вълкът през гората и вървят и вървят... Какво друго им остава? Бабата е заела леглото!
Тръгнал един на врачка. Стигнал, звъни на звънеца, а оная отвътре вика:
- Кой е?
- Еб*м та и врачката...
И си заминал.
Всички девойки мечтаят за "Принца на Бял Кон."
Въпросът е:
- "Принцът на Бял Кон" мечтае ли за всички девойки?
Да Пием! Защото Пепеляшка като се напила се возила на тиква, се счупила от танци и се прибрала без обувки, ама не са й викали Пияница, а напротив живота и бил приказка!
- Кой път да поема? - попитала Алиса.
- Този, който ще те отведе най-далеч. - отговорил ѝ Заека.
- Абе, не ми пробутвай цитати на Паулу Коелю, ами ми кажи, как да изляза на околовръстното...
- Как се казва сина на Червената шапчица?
- Вълко Червенков…
- Какво казал единият брат Грим на брат си?
- Какво?!?
- Мери си приказките.
Приказката за спящата красавица нагледно показва, че винаги ще се намери гадина да те събуди.
Събужда се сутринта царят със страшно главоболие, след поредния царски запой, от някакъв страшен рев.
- Какво е това животно, дето реве така, бе?!
- Ами вчера ви подариха един змей-горянин и сега реве от глад.
Царят се почесал по кратуната и попитал:
- Е, какво яде па т'ва?!
- Ами… невинни девици, царю.
Царят пак се почесал по тиквата и след малко казал:
- Жалко за хайванчето, ще си умре гладно тука…
Двама рибари в лодка сред морето. Попаднала в мрежите им запечатана бутилка. Като я отпушили, от нея излязъл дух и заявил, че ще изпълни едно желание на единия от двамата.
Хвърлили жребий и този, който спечелил, пожелал морето да стане на бира. Духът изпълнил желанието и изчезнал.
– Браво бе, умник! А сега къде ще пикаем? В лодката ли?
Феята към Пепеляшка:
- Алкохол да не си близнала! Той трябва да ти предложи брак, а ти да избягаш! А не на обратно, като миналият път!
Палачинките са вкусни по всяко време от деня!
Ако не ми вярвате, обърнете се към тройната експертна комисия, съставена от Пипи Дългото Чорапче, Карлсон, който живее на покрива, и джуджето Хаяско.