Червената шапчица, Жорж Луис Юисманс...
Червената шапчица, Жорж Луис Юисманс
Вече бях изгубила представа за времето. Бях покрита цялата в кръв - тази на вълците и моята собствена. От миризмата й ме бе обхванала безумна ярост, която ме превръщаше в животно, жадно за смърт. Единствено червената ми шапчица беше запазила истинския си цвят - червеният.
Кинжалът ми обходи обстойно лицето на нисък и набит вълк, който се бе осмелил да се хвърли от масата отгоре ми. Зад себе си чух хриптене и се извърнах, тъкмо навреме, за да отбия несръчно насочен удар с тояга. Този вълк вече бе минал под кинжала ми и едното му ухо висеше разкъсано и кървящо. Зъбите му се оголиха в болезнена гримаса, когато петата ми се заби в слабините му.
Отстъпих залитайки крачка назад, а от земята срещу мен се надигнаха три-четири кървящи и обезобразени вълчи фигури. Със сетно усилие ме атакуваха от три страни и аз успях да разпоря корема на единия, а на друг отнесох носа с ножа. Но останалите ме повалиха на пода и ме затиснаха.
Последното, което видях през размътения си поглед беше вратата, която се отвори, а в помещението влезе изящен сив вълк с големи мастиленочерни очи. Той проговори с кадифен, странно познат, зловещ глас:
- Толкова много убийства! Защо, о, изгубена, заблудена душа?
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Червената шапчица, Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.
Червената шапчица, Рон Хърбърт
Червената шапчица се приближи:
- Извинявай, Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният психолог.
Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Късно през нощта Червената шапчица се разхождала из гората и хоп - пред нея излязъл Вълкът и я пита:
- Теб не те ли е страх да се разкарваш късно през нощта сама?
- Какво да се страхувам? Пари нямам, а да ме еб*т обичам.
Червената шапчица отивала да навести баба си и като минавала през гората видяла в храстите едни ококорени очи и казала:
- Кой е там?
Излязъл вълкът и избягал. Тя продължила и на следващия храст гледа пак едни ококорени очи и пак подвикнала:
- Кой е там?
Пак излязъл вълкът и избягал. Тя пак продължила и вече почти стигнала пред баба си гледа в храстите пак едни ококорени очи ама чак кървясали и викнала:
- Кой е там излез?!
Излязъл вълкът и и казал:
- Еееей маааму стара не ме оставяте да се изсера на спокойствие!
Заекът влиза пиян в кръчмата и се провиква свирепо:
- Кой ще се бие с мен?!
Вълкът става и казва:
- Аз!
Заекът се присламчва до него, прегръща го приятелски и се провиква пак:
- А кой ще се бие с нас двамата?!
Лъвът като цар на животните издал заповед да не се сере по горските пътеки. Една неделя следобед всички животни се били събрали на пикник на поляната. Пристига лъвът целия омазан с лайна и пита:
- Кой сра на горската пътека?
Всички се умълчали.
- Питам - кой сра на горската пътека?!
Всички изтръпнали.
- Вашта мама, кой сра на пътеката?!
Слончето се обадило плахо:
- Ами аз без да искам се изпуснах малко…
- Абе какво малко бе, аз със засилка не можах да го прескоча!
Получава вълка писмо и чете:
Вълчо сбъркал си две букви в приказката,трябваше да ме из*яд*еш
От бременната Червена Шапчица
Крокодила и хипопотама само се карали по цял ден. Хипопотама много се дразнел, когато крокодила му викал Хипо. Крокодилът веднъж решилда се сдобри с хипопотама. Наумил си - сега ще отида при хипопотама и ще му кажа: Добро утро хипопотаме! (няма да му викам Хипо... няма да му викам Хипо) и си повтарял през целия път - Добро утро хипопотаме! (няма да му викам Хипо... няма да му викам Хипо)
Накрая стигнал до хипопотама - Здрасти Хипо..... их, ще ти е*а майката!
Провежда се конкурс за агенти на израелското разузнаване. Офицера който прави конкурса се обръща към кандидатите:
- Дотук преминахте всички тестове успешно!Остава само една последна задача - ще трябва да убиете по двама араби и една кокошка! Всички в хор попитали:
- А защо кокошката???
А офецерът:
- Честито господа! Издържахте и този тест!
Гост на хотела към хотелиера.
- В стаята ми има много плъхове!
- Невъзможно!
- Добре, ще сложим на земята бучка сирене и ще загасим лампата.
След 10 минути светват. На земята два плъха и един шаран.
- За влагата ще говорим после...
- Съседе, по кой вика жена ти вчера?
- По кучето.
- Бедното куче. Жена ти го заплашваше, че ще го изгони на улицата и ще му вземе ключа.
Мечката въвела в гората сух режим. Върви си през гората и гледа заека се въргаля в калта пиян на кирка.
- Как смееш да нарушаваш закона ми?!
- Ти тоя закон го пробутвай на животните си... Нас рибите не ни закачай.
Зайчето отишло в горския бар да изпие една Фанта. Дошъл реда му, но тъй като било по-ниско от бара то решило да подскочи и да си направи поръчката. Подскочило, но отсреща нямало никой. Подскочило пак и се провикнало:
- Една Фанта-а-а.
Пак никой не го обслужил.
Отново скочило и се провикнало:
- Една Фанта-а-а.
Пак без резултат. Решило да отиде в другия край на заведението и да погледне има ли някой зад бара. Застанало в другия край и видяло едно друго зайче да подскача зад бара и да вика:
- Портокал или лимон?