Преди да се оженя, лежах разхождах...
Преди да се оженя, лежах разхождах се и се хранех. Сега се търкалям, шматкам се и плюскам!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Мамо, защо сте ме кръстили Денис?
- На дядо ти Димитър, мойто момче
- Слава богу, че не сте ме кръстили на дядо ми Петър!
Жените са уникални! Вчера гледах удивен, как 6 годишно момиче тропа с крак на братчето си и реве:
- Това е моят бонбон, твоя го изядох...
- Как се казват кучетата и може ли да ги погаля? - пита детето.
Казвам им имената и го питам:
- И лабрадорите искат да знаят как е твоето име?!
- Фанта-лимон - сериозно ми отговори дребосъкът...
- ?????
Баба му:
- Казвах аз на дъщеря ми да не го кръщава Пантелеймон, ама кой ли те слуша!
Млад татко чака в коридора на родилното. От вътре излиза акушерка и носи три бебета.
Таткото се замисля и казва:
- Ами... ще взема това отляво.
Лекар към пациент:
- Как е главоболието, от което се оплаквахте?
- Замина за няколко дни при родителите си...
Учителката по български много се разстроила, като видяла мъжа си с две съгласни.
- Мамо, провиква се Марийка, искам още шоколад!
- Какво се казва, миличка: Ако?
- Ако е останал!
Семейна идилия: мъжът чете вестник, жената бродира нещо, в краката ѝ спи кучето свито на кравай, а в камината гори огън и разпръсква приятна топлина из цялата стая.
По едно време жената се обажда:
- Скъпи, много те моля, престани да казваш "да, скъпа" всеки път, в който кучето изръмжи насън...
– Жена, мисля си, как се търкалят годините... Имаме си дом, вила две коли и две деца... А помниш ли едно време - живеехме на квартира, карахме колело и парите все не стигаха, но пък всяка вечер си лягах с двадесетгодишна...
– Ти си легни с някоя двадесетгодишна и ще видиш как ще ти се върнат и квартирата и колелото и безпаричието...
- А на мен татко ми обеща, че ако завърша срока без двойки и тройки, ще спре да пие!
– И?
– Ето го тича радостен – имам двойка по химия…
Жениш се. Жената ти взема фамилията, а след това ти я разгонва!
- Уважават ли те децата?
- Като Бог!
- Да, бе...
- Вярно е. Почти не ме чуват през цялото време, молбите ми не изпълняват, дават си вид, че изобщо не съществувам, но потрябва ли им нещо - започват да се молят горещо...
Късно през нощта звъни телефон. Жена вдига слушалката:
- Скъпа, аз съм. Прибирам се. Не закъснях ли много?
- Не, скъпи.
- А може ли да доведа няколко приятели?
- Да, скъпи.
- Ние ще поседим, ще пийнем...
- Разбира се, скъпи.
- Извинете, сигурно съм сбъркал номера...
- Пешо, що ми тури тая покривка на главата, бе?
- Па, де да знам ?!? Като я турим на папагала, млъква!
Бракът е сериозна стъпка към разбирането на това, че щастие все - пак е имало!