Дива свиня - майка с 5 малки прасенца...
Дива свиня - майка с 5 малки прасенца блъсна ТИР на Гюешево и го смля, съобщиха свидетели на инцидента пред "Монитор" вчера. Прасето изскочило на главния път в посока ГКПП Гюешево - Кюстендил и се забило в бронята на тежкия камион. Карах със скорост от около 100 километра, когато пред мен изскочи майката с няколко малки, разказа уплашеният шофьор Мартин Томов. Прасешкото семейство се появило внезапно от гората и се юрнало по пътя. Набих спирачки, но майката и три от малките бяха премачкани от колелата, разказа потресения шофьор от Златна Панега. Веднага след инцидента тираджията повикал по мобилния си телефон КАТ - Пътна полиция. Оказало се, че ударът е нанесъл щети за стотици левове, но тъй като машината е застрахована от цялата нелепа история остава само уплахата за Мартин, който се е разминал на косъм, разказват катаджии от областния център. Това е прецедент в нашата практика - прасе да блъсне ТИР, коментираха пътните полицаи в Кюстендил. В цялата работа обаче има и добри моменти. Първо 2 от малките прасета са оцелели и вероятно ще станат големи свини. Второ, прегазените не са изхвърлени, тъй като голяма част от тях е годна за употреба. Най-вероятно вкусното месо ще бъде ликвидирано още преди края на Коледните пости, подозират кюстендилци. Те обаче не се наемат да коментират кой ще се гощава с мръвките от 4-те загинали члена на прасешкото семейство.
1
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
В една лудница от време на време прибирали един невинен човечец на име Пешо, защото дърпал на връвчица една тухла, мислейки я за куче.
- Ей, Пешо! Пак ли ти бе! Хайде сега кажи това куче ли е или тухла?
- Абе, вие луди ли сте? Естествено, че е тухла!
Пуснали го. Той повървял, свил зад ъгъла и пак пуснал тухлата на земята. Обърнал се към нея и й казал:
- Видя ли, Шаро! Пак ги излъгахме!
0
В магазин за домашни любимци:
- Имате ли папагал, който знае английски?
- Не, имаме само кълвач, който знае морзовата азбука.
0
Немски концлагер. Стои немски офицер и наблюдава как водят концлагеристите към газовата камера. Към него се приближава един от пленените:
- Другарю групенфюрер, аз отивам в камерата, а имам едно малко кученце. Ако го оставя само, то ще умре. Може ли, да го взема с мен?
Фашистът го поглежда с отвращение и казва:
- Вземи го, садист такъв...
0
Говорят си змията Спаска и Змей Горянин. По едно време Змеят казал:
- Хайде, да помълчим малко, че ми стана много горещо…
1
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
0
На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.
0
Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого.
Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас:
- Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце.
Козлетата викнали:
- Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.
0
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
0
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
0
Вълкът се промъкнал в къщата на бабата на Червената шапчица и я изял. След което легнал в леглото и, завил се презглава и заспал.
Горкият… Откъде да знае, че бабата имала толкова страстен дядо?
0
Червената шапчица, Ярослав Хашек:
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е…
0
Червената шапчица, Жак Превер
Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби…
Защо ридаем аз и ти…
1
Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
- Брей, те много съкратили приказката бе…
0
Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
0
Червената шапчица, Луис Каръл
Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство…
0