Госпожице, когато се усмихвате...
- Госпожице, когато се усмихвате, в мен се появява голямо желание да ви поканя при мен!
- Голям Дон Жуан сте.
- Какво говорите? Зъболекар съм!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Ще отговарям на въпроси само в присъствието на моя личен психиатър!
- Извинете, но съм ви извадил здравия зъб. Ще се наложи да извадя и болния.
- Нищо-нищо. Добре, че не сте очен лекар!
Вървели си двама, единият бил учител, другият също нямал никакви пари.
Звъни телефона в ресторант.
- Може ли да поръчам една маса?
Келнерът, ядосано:
- Колко пъти да ви казвам, че ние не се занимаваме с продажба на мебели!?
Млада секретарка отива в отдел кадри (сега HR) и пита:
- Трябва ли ви секретарка?
- С удоволствие бихме ви взели, но нещата вървят лошо и няма работа.
- Вие само ме вземете,а работа мога да чакам колкото трябва.
- Господин старшина, разрешете да вляза?
- Влезте.
- Аз по личен въпрос.
- Слушам Ви.
- Разрешете не по устав.
- Давай.
- Знаеш ли, как ми омръзна от теб стар глупак! Разрешете да изляза?
- Защо човек има вътрешен глас?
- За да може спокойно да каже всичко, което мисли за шефа си, гледайки го в очите.
- Как успя да дойдеш днес навреме за работа?
- Следобед ще си тръгна по-рано.
"Времето е пари", помисли си келнера, прибавяйки датата към сметката.
Служител към шефа си:
- Вече работя тук 8 години, и досега не ми е повишава заплатата нито веднъж!
- Точно затова сте тук вече 8 години.
- Келнер! Каква е тази супа? Мирише на бензин!
- Бензин? Значи е картофена. Пилешката ни мирише на лак за дърво.
- Келнер! Поръчах супа и печена риба. Защо първо ми носите рибата, а не супата, както трябва?
- Готвачът каза, че рибата повече не може да чака.
Между двама мениджъри:
- Разбрах някои неща. Не е задължително винаги да се пие хубаво вино. На обед може да се пийне и обикновено вино, за тридесет лева...
Каскадьор към киноактьор:
- Здравейте! Аз съм вашия дубльор. Ще ви сменям в сцените, в които има опасност за животаа ви...
- Супер. За начало отидете у нас и разкажете на жена ми, къде съм бил миналата нощ.
Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си:
- Прати ми счетоводителя при мен.
- На обяд е. Вече е дванадесет и половина.
- Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!