Ти си станал много любезен...
- Ти си станал много любезен - хвали тъщата зет си. - Даже си запомнил, че бях казала, че давам половината си живот за бутилка хубаво шампанско.
- Да, наистина! Затова съм донесъл цели две бутилки!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Говорят си двама приятели:
- Ей, много я мразя тая моята тъща...
- Аз пък моята много си я обичам. С всеки изминал ден повече я обичам. Ден след ден... Утре ще й правим 40 дена.
Един човек си върви по улицата и чува една жена да вика:
- Помощ,помощ......
Мъжът поглежда нагоре и вижда една жена се е хванала за парапета на терасата си на десетия етаж и един мъж я бие по пръстите.
- Защо я биеш? - пита мъжът.
- Ами, тя ми е тъща.
А мъжът отдолу казва ядосано:
- Брей, че се и държи, мама и мръсна!
Един мъж го питали колко зъби трябва да има тъщата, а той отговорил:
- Един, да отваря бирата на зет си и още един за да я боли.
- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години!
- Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...
- Мислиш ли, че пушенето ти действа добре?
- Убеден съм. Веднага, щом запаля цигара, майка ти излиза.
Седят три жени и пият кафе. Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място - тишина, слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на хубаво място - слънчево, тихо, спокойно...
Третата звъни на свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами-и-и... Какво да правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
Жена пита мъжа си:
- Скъпи, да знаеш къде ни е книгата "Как да доживеем 100 години"?
- Изгорих я, майка ти искаше да вземе да я чете...
Мъж отива при комшията си с две кофи за вода и го пита:
- Може ли да си налея вода от твоя кладенец?
Докато съседът му отговори той напълнил кофите и изтичал в двора си.
След малко пак се връща.
- Дай вода!
Налял си и избягал. И така няколко пъти.
Най-накрая комшията му го попитал:
- Абе ти нали си имаш кладенец! Защо вземаш вода от моя?
- Имам си, ама тъщата падна в него и водата й стига само до брадичката та доливам.
Обява:
"Разменям тъща за змия, породата няма значение. Доплащам разликата."
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
- Що е тъщата и има ли почва у нас?
- Има много почва за тъщите у нас!
- Как се прави паметник на тъща?
- Заравя се до кръста и се залива с бронз!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...
- Какво ви накара да ударите тъща си? - пита съдията.
- Ами, преценете сам, господин съдия. Тя стоеше с гръб към мен, в ръката ми беше тупалката, а вратата зад мен беше отворена. Как да не се възползвам от такова благоприятно стечение на обстоятелствата!
Един мъж попитал тъщата си:
- Имаш ли твои снимки?
- Да.
- Дай ми две.
- Ах, скъпи, къде ще си ги сложиш?
- На чорапите, искам да си ги направя "LaCosta".