Първокласник се обръща към учителката...
Първокласник се обръща към учителката с молба да го прехвърли в 3-ти клас.
– Но защо?
Малкият казва:
– Аз съм прекалено умен за 1-ви клас. Сестра ми учи в 3-ти, а аз съм по-умен от нея! Значи аз трябва да бъде в 3-ти клас.
– Този въпрос може да бъде решен само от директора.
Отиват в кабинета на директора. Мъдрият директор се подсмихва и напълно сериозно се обръща към първокласника:
– Ще ти задам тест и ако не можеш да отговориш на някой от въпросите, ще се върнеш в 1-ви клас. Колко е 3 x 3?
– 9.
– 6 x 8?
– 48.
Първокласникът отговаря правилно на всички въпроси за 3-ти клас и директорът казва на учителката, че може да преведе момчето. Учителката обаче не се предава и иска също да го изпита:
– Какво е това, от което кравата има 4, а аз – 2?
Малкият се замисля за малко и отговаря:
– Крака.
– А какво е това, което го има в твоите панталони и няма в моите?
– Джобове.
– Какво е това, което мъжът прави, стоейки, жената – седейки, а кучето – на три лапи?
Тук директорът се опулва, но преди да успее да каже нещо, първокласникът отговаря:
– Подават ръка, а кучето – лапа.
– Коя дума в английския започва с F, завършва на K и означава много жар и вълнения?
– Firetruck (пожарна).
– А кое е това, което започва с F, завършва на K и ако го няма, ще трябва да си служим с ръце?
– Fork (вилица).
– Всеки мъж го има – някои по-дълго, някои по-късо, и той го дава на съпругата си след сватбата?
– Фамилното име.
– Кой е органът, който няма кости, но има много мускули и вени, пулсира и реагира, когато сме влюбени?
– Сърцето.
Директорът облекчено въздъхва и казва на учителката:
– Пращайте го направо в Академията! На последните 7 въпроса аз самият отговорих неправилно.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Иванчо, казах да нарисуваш влак, а ти си нарисувал само две успоредни линии!
- Това са релсите, госпожо. Влакът беше много бърз и замина.
Деца, кой ще ми каже изречение в рима?
Марийка:
- Минах през реката и си намокрих полата!
- Браво, Марийке! Друг?
Иванчо:
- Аз паднах в бурето със саламура и се намокрих до коленете...
- Няма рима, бе Иванчо.
- Няма рима, щото саламурата беше малко.
Иванчо решава кръстословица.
- Марийке, какво ѝ трябва на една дама, за да бъде щастлива?
- Любов, внимание, цветя...
- Има място само за 3 букви.
- Иванчо, защо си толкова мокър?
- Плаках.
- Защо плака?
- Защото паднах в езерото.
- Деца, кой ще ми каже изречение в рима?
Марийка:
- Минах през реката и си намокрих полата!
- Браво, Марийке! Друг?
Иванчо:
- Аз паднах в бурето със саламура и се намокрих до коленете...
- Няма рима, бе Иванчо.
- Няма рима, щото саламурата беше малко.
- Мамо, а на Иванчо родителите му имат тарифа за оценките, които има в училище. За 6 му дават 100 лева, за 3 му вземат 50, а за 2 му вземат 100.
- Много ли заработва Иванчо?
- А, той сега работи на автомивка, защото е затънал в дългове.
Иванчо казва на баща си:
– Тате, мисля че госпожата сериозно си пада по теб! Ако кажа на мама, няма да ѝ стане приятно...
– Какви ги говориш, как така си пада?
– Ами, тази седмица за трети път те вика в училище!
- Дъще, къде беше?
- Мамо, играхме с Иванчо на чичо доктор.
- Не те ли е срам?
- Спокойно, мамо! Той беше доктор от държавна болница и въобще не ме погледна!
Иванчо ненадейно отвори вратата на учителската стая, и до края на срока имаше само шестици по физическо и английски.
Учителката:
- Иванчо виждам, че си на линия и си се събудил... Влизай в час, 8 ч. е...
Иванчо:
- Никъв шанс, госпожо! Сега се прибирам и тепърва лягам.
Иванчо толкова беше свикнал да чете в тоалетната, че веднъж се насра в библиотеката.
В час по физика:
- Марийке, в какво се измерва сила?
- В Нютони.
- Много добре! Петърчо - маса?
- Килограми!
- Браво! Иванчо, в какво се измерва работа?
- В Пари?
Учителката се кара на малкия Иванчо на висок глас:
- Нима можеш да броиш само до десет? Просто си нямам идея какъв ще станеш като пораснеш?
- Съдия по бокс, госпожо!
- Иванчо, харесва ли ти новата учителка?
- Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна.
- Защо мислиш така?
- Защото за всичко пита мен!
Учителката, забелязвайки, че Иванчо сяда все на последния чин, го пита:
- Иванчо, защо винаги сядаш на последния чин?
- Госпожо, баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви.