Мамо, вчера намерих телефон...
- Мамо, вчера намерих телефон.
- Къде е?
- Изхвърлих го.
- Защо?
- Нямаше бутони и отзад имаше нарисувана отхапана ябълка.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Оле, Господи, спрели са ни интернета… – каза с надежда мъжът, прибирайки се от работа, след като подуши миризмата на нарязани пресни краставици, кисело зеле и свинско на фурна и аромата на току що изваден сладкиш от фурната…
Свикнах в сиренето да няма мляко. В колбасите да няма месо. В бензинът да няма бензин. Но, не мога да свикна, че в хората няма човеци!
- На каква програма да си пусна пералнята?
- Какво пише на тениската?
- Iron Maiden!
Седим си язе кротко у ФейсО, пишем си, лайквам си, коментирам… и хоп "Психиатрична клиника" Ви добави за приятел… Ужас… намериха ме най-после гадовете…
Лудите нямат чорбаджия.
Да, да! А родните телевизии какво са?
Луд умора няма — само се поти.
Аз се чудя, защо професор Вучков си съблича сакото напоследък!
Новата книга на Game of Thrones е като да прекалиш с лютото в индийски ресторант - със сигурност ще излезе, но не се знае точно кога и колко ще е брутална.
Навикът е страшна работа. Баба ми, когато разглежда снимки на айфона си, постоянно си плюнчи пръстите…
Две зелени нагоре-надолу. Що е то?
- Два зелени домата в асансьор.
Диагнози:
1. Психоза - да си говориш с котката.
2. Параноя - внимаваш какво говориш пред котката.
3. Шизофрения - котката да ти говори.
4. Депресия - котката да те игнорира.
- Мъничко, червеничко, расте на зеленичко и мирише на бензин. Що е то?
- Ми не знам?
- Ягода бе!
- Ъ… ягодите не миришат на бензин.
- Е ти ли ще ми кажеш с к'во да си поливам ягодите…
Един невротик се реди на опашка за билети за влака.
След дълго чакане изнервен до крайност стига до гишето и поръчва:
- Моля един билет за влака от 18,30 ч.
Касиерката:
- До къде ще пътувате?
- Ама много сте любопитна, бе госпожо!
Баща и син пътуват в кола, синът кара.
- Тате, как съм, мога ли да карам?
- Сине, видя ли хубавото момиче с мини-поличка на тротоара?
- Не, не я видях.
- Значи още не умееш да караш…
Индианец отива при вожда на племето и го пита:
- Вожде, как измисляш имената, които ни даваш, като се родим?
- Ами когато някой се роди, излизам от палатката и се оглеждам наоколо. Ето например като се роди голямата ти сестра, тъкмо започваше да вали сняг и аз я кръстих Бял снежец. Когато се роди братовчед ти, чух в далечината мечка и го кръстих Ревяща мечка. Така давам имената ви.
- Хъм, ясно - кимнал тъжно индианецът.
Погледнал го вождът и попитал:
- А ти, Пикаещо куче, защо питаш?
Внучката:
- Ей-и-и-и, забравих да се чек-на в Южния парк!
Бабата:
- Е то ти само там не се беше чекнала…