Крал Артур бил пленен в една битка...
Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:
- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос... но той е изключително труден. За сметка на това пък ще имаш цяла година на разположение да намериш верният отговор... Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен.
И така, въпросът е:
Какво най-много искат жените?
Върнал се крал Артур в своето кралство... разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор.
Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:
- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока.
Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:
- Да, аз наистина зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.
Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата... и рекъл:
- Ааа-не, по-добре да умра.
Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството щяло да загине.
Отстъпил крал Артур на молбите им, съгласил се и вещицата му открила отговора:
- Жените - казала му тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си... и да не им се пречи на свободата.
Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена.
На сватбата редом до блестящият рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно.
Настъпила първата брачна нощ... и когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото си прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.
- Какво става тук? - попитал Артур, а девойката му отговорила:
- Задето се ожени за мен... и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а другата половина - девойка... Остава само ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?
Замислил се дълбоко Артур какво да избере... Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното... След това казал:
- Ти сама избери кога и каква искаш да бъдеш.
Усмихнала се девойката... и му рекла:
- Щом зачете волята ми... и прояви уважение към мен - през цялото време ще бъда красива девойка.
И така те заживели щастливо до дълбоки старини...
Поука: Няма значение каква е жената - умна или глупава, стара или млада, грозна или красива... в душата си тя ВИНАГИ е вещица!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Не е добре на стари години да четеш "Книга за джунглата"!
Изречението:
"Маугли лежеше в храстите и кротко галеше питона" звучи съвсем различно.
Средновековен спам.
15-ти век.
Стои принцът, чака писмо от любимата.
Три дни и три нощи - нищо.
На края пристига пощенски гълъб на прозореца му.
Щастливият принц развълнувано отваря писмото, а там: “Точа мечове. Изгодно.”
И Пепеляшка се омъжила за принца. Той посипал пода с листа от рози, но в 00:00 те се превърнали в чорапи!
- Огледалце, я кажи, огледалце не лъжи – от всички на света аз ли съм най-хубавата, румена и бяла?
- Ма писна ми от кифли. Аз съм таблет. ТАБЛЕТ, мааа!!!
Животът не е приказка. Ако си загубиш обувката през нощта, значи си кьоркютук пияна, а не си Пепеляшка.
Вървяла си Червената шапчица през гората и срещнала Кумчо Вълчо.
- Къде отиваш ма, п*тко заспала? - попитал вълка.
- Аз не съм п*тка заспала, аз съм Червената шапчица.
- Ами къде ти е тогава червената шапчица?
- Въййй, к'ва съм п*тка заспала…
- Чудовище, дойдох да се бия с теб и да освободя принцесата!
- Ами, аз съм принцесата!
- Даа, малко неудобно се получи!
- Какво се е случило? - попита Спящата красавица.
- Една вещица Ви е проклела преди 100 години и оттогава спите.
- Вие принц ли сте?
- Не. Аз съм Иван от А1 и искам да Ви запозная с нашите нови абонаментни планове...
“Красавицата и звяра” - да я прочететем, или да си пуснем филма отзад напред.
- Тогава ще видим как девойката се жени за прекрасен принц, дарява му любовта си, но за съвсем кратко време го превръща в чудовище, след което го зарязва в самота и разруха, грозен и преследван, а тя се връща при баща си, където живее щастливо и безгрижно заедно със сестрите си. И така приказката се превръща в житейска реалност.
Както се казва в приказките:
- И те яли, дълго и щастливо!
Царицата, освен красива, беше и умна. За да продължава да ѝ се казва, че тя е "най-красивата на света", почистваше огледалото с ракия!
- Каква интересна опашка имаш! - казала Червената Шапчица, сядайки на коленете на Вълка.
- Това не е опашка, ти си още малка и не ги разбираш тия работи. - казал Вълкът.
- Я се виж, още мляко около устата имаш.
- То не е мляко... - казала Червената Шапчица и силно се изчервила...
- Червена шапчице, какво носиш в торбата? - попита големият лош вълк.
- Що ми трябваше да се бръсна? - тъжно си помисли Дядо Коледа.
Съвременна приказка:
- Един баща имал трима сина. Знаел само за единия.
Принцесата и юнакът се разхождали в гората. Когато стигнали до езерото с крокодилите, принцесата си хвърлила гердана във водата и казала на юнака:
- Извади го.
Юнакът веднага го извадил.
Принцесата ококорена промълвила:
- Пък ония кретени веднага скачаха във водата!