Група офицери-хусари скучаят и...
Група офицери-хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва:
- Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско!
- Ама капитане, нямаме пари!
- Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?
0
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Идиоти, защо возите тази котка на танка?
- Счупи ни се прибора за нощно виждане.
0
Шефът на Партията на българските мъже Росен Марков обеща да подари на футболистите си облечено в синьо прасенце, което нарече Геренчо.
- Моряци, изяжте Левски, а после Геренчо - призова Росен.
0
В една лудница от време на време прибирали един невинен човечец на име Пешо, защото дърпал на връвчица една тухла, мислейки я за куче.
- Ей, Пешо! Пак ли ти бе! Хайде сега кажи това куче ли е или тухла?
- Абе, вие луди ли сте? Естествено, че е тухла!
Пуснали го. Той повървял, свил зад ъгъла и пак пуснал тухлата на земята. Обърнал се към нея и й казал:
- Видя ли, Шаро! Пак ги излъгахме!
0
В магазин за домашни любимци:
- Имате ли папагал, който знае английски?
- Не, имаме само кълвач, който знае морзовата азбука.
0
Немски концлагер. Стои немски офицер и наблюдава как водят концлагеристите към газовата камера. Към него се приближава един от пленените:
- Другарю групенфюрер, аз отивам в камерата, а имам едно малко кученце. Ако го оставя само, то ще умре. Може ли, да го взема с мен?
Фашистът го поглежда с отвращение и казва:
- Вземи го, садист такъв...
0
Говорят си змията Спаска и Змей Горянин. По едно време Змеят казал:
- Хайде, да помълчим малко, че ми стана много горещо…
1
Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
0
На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
- Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
- Тц, само един вълк с оксижен.
0
Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого.
Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас:
- Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце.
Козлетата викнали:
- Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.
0
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
0
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
0
Вълкът се промъкнал в къщата на бабата на Червената шапчица и я изял. След което легнал в леглото и, завил се презглава и заспал.
Горкият… Откъде да знае, че бабата имала толкова страстен дядо?
0
Червената шапчица, Ярослав Хашек:
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е…
0
Червената шапчица, Жак Превер
Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби…
Защо ридаем аз и ти…
1
Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
- Брей, те много съкратили приказката бе…
0