Иванчо се нуждае от 100 лева, за...
Иванчо се нуждае от 100 лева, за ново колело и пише писмо с молба до дядо Господ. Чудят се в пощата, решават да препратят писмото до финансовия министър Пламен Орешарски. Усмихва се той бащински и му праща 5 лева. Иванчо пише ново писмо:
"Благодаря ти, дядо Господи, ама не биваше да ми ги изпращаш по пощата, защото са ми удържали 95 лева за данъци".
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Майката:
- Е, Иванчо, как се държа баща ти с теб, докато бях в командировка?
- Много добре, мамо. Всяка сутрин татко ме взимаше с него на езерото, ние плувахме с лодка до средата на езерото и след това аз се прибирах с плуване до брега.
- О Боже! Ама това е много голямо езеро!
- А, не се впечатлявай, мамо. Аз си плувах много добре. Трудното беше само докато се измъкна от чувала.
В училище учителката в час на класния ръководител пита учениците кой какъв иска да стане като порастне. Едно дете отговорило полицай, друго космонавт, трето лекар, манекенка, принцеса...
Дошъл ред на Иванчо:
- Иванчо, ти какъв искаш да станеш като порастнеш?
- Еми, педал гаден, госпожо.
- А, Иванчо, какви са тия глупости, педал искал да става. И защо?
- Еми, щото преди няколко дена се разхождахме с баща ми и гледаме накакъв с готина кола, готина мацка, ухилен до уши, и баща ми вика "Е гле`й го тоя педал гаден, бе".
Двама учители си говорят. Единият казва:
- Иванчо, като ми нарисува една муха на стената и аз я ударих, много ме заболя ръката.
А другият го утешава:
- Ти си нищо, на мен като ми нарисува гола жена на контакта!
Учителка пита учениците за нещо необичайно, което им се е случило напоследък. Иванчо се обажда и казва:
- Преди седмица дядо падна в кладенеца.
- О, надявам се, че сега е добре.
- Да, вчера вече спря да вика...
Учителката пита Иванчо:
- Кой е Христо Ботев?
- Де да го знам този!
- Кой е Васил Левски?
- Де да го знам!
- Кой е Стефан Стамболов?
- Не го знам!
- Сядай 2!
След часа Иванчо отива и пита госпожата:
- Госпожо, знаете ли кой е Конса?
- Не го знам!
- Знаете ли кой е Хазарта?
- Не го знам кой е този!
- А Мишо Шамара?
- Не го знам!
- Е тогава кво ме плашиш с твойта мизерна банда...
- Иванчо, къде ти е бележникът???
- Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.
Прибира се Иванчо у дома:
- Мамо, в училище ме наричат педал?
- Ами що не ги набиеш?
- Ами не мога.
- Защо?
- Ами... такива сладури са.
Иванчо разплакан споделя с майка си:
- Мамо, мамо... Сънувах, че училището ми гореше!
- Няма нищо, недей да плачеш! Нали знаеш, че това е само сън?!
- Да мамо, точно за това плача...
Учителката пита Иванчо:
- Иванчо, можеш ли да кажеш някой нос на Черно море.
- Еми не.
- Браво, Иванчо! Шестица!
- Деца, знаете ли, каква е разликата между любопитството и любознателността?
Марийка:
- Любопитството е, когато Иванчо иска да научи нещо за любовта.
Иванчо:
- Любознателността е, че Марийка знае всичко за любовта.
Учителката:
- Иванее! Моля се на Господ, един път да свършиш (8-ми клас), та да се отърва от тебе, че до гуша ми дойде.
- Стига ма, Госпожо! Вие с Марийка да не би да сте се наговорили, да ми говорите едни и същи неща?
Дечица си играят пред блока. Започват разговор за това, откъде идват децата.
Петърчо:
- Намират ги в зелка...
Таня:
- Щъркелът ги носи...
Марийка (най-малката):
- Като ви слуша човек, може да си помисли, че в нашия блок никой не се чука!
Върви по училищния коридор Иванчо с кибрит в ръка, а насреща му директора:
- Ще те отуча аз теб от цигарите, келеш такъв!
- Господин директор, честна дума, не пуша!
- А тогава кибрита за какво ти е?
- Паля с него пиратки и ги хвърлям в кабинета по химия.
- А, извинявай тогава!
Иванчо влиза в час. Учителката му казва да излезе и да влезе културно, както баща му влиза в къщи след работа. Иванчо излязъл, ритнал вратата с крак и изревал:
- Не ме чакаше, кучко!
Иванчо казва на майка си:
- Мамо, виж, всеки път като дам на кучето месо и му се вдига опашката!
Майката, въздишайки:
- Сине, остави моля, малко и за татко ти месо.