Габриел Гарсия Маркес И още: Ако...
Габриел Гарсия Маркес
И още: Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Когато снимаме цветен портрет, показваме цвета на дрехите. Когато снимаме черно-бял портрет, показваме цвета на душата...
Живей живота си така, че да те е срам да разказваш, но да ти е хубаво, когато си спомняш!!!
Не харчете пари, които не сте спечелили, за да си купите неща, от които нямате нужда, за да впечатлите хора, които не го заслужават...
Повечето хора са толкова нещастни, колкото са решили да бъдат.
Да се правиш на Недостъпен е изкуство!
Бягаш от нещо което искаш, но гледаш да не бягаш прекалено бързо.
1 ракия да се напия, 1 водка за походка, 1 бира да ме подпира, 1 мента за момента, 1 мастика да ма изтика.
Може да изглежда, че нищо не правя, но на клетъчно ниво съм много зает!
надпис на граничен стълб:
"Уважаеми нарушители! Във връзка с недостатъка на патрони предупредителни изстрели във въздуха повече няма да правиме!"
Даже и да ви изядат, пак имате два изхода.
Любовта, а не философията, крие истинското обяснение на този свят, каквото и да е обяснението на отвъдния...
Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да ти повярват.
Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат.
Има само два начина да се справиш с жените…, но никой не ги знае!
Ако през нощта мечтаеш за слънцето, няма да забележиш звездите...
Любовта е като апандисита... Разбираш, че я е имало едва когато те заболи... И когато я изгубиш разбираш, че не ти е била нужна!
"По-добре млада овца с приятели да ядеш, отколкото стара, сам да я дъвчеш!"
Има два начина да спориш с жена:
Да спориш или да не спориш… Нито един не помага.
Умен мъж + умна жена = лек флирт.
Умен мъж + тъпа жена = самотна майка.
Тъп мъж + умна жена = нормално семейство.
Тъп мъж + тъпа жена = майка-героиня.