Завръщайки се в родината, студентът...
Завръщайки се в родината, студентът от Харвард Мишо още по надписите на стълбището разбра, че любимата му Мими, меко казано, не го е дочакала.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Иванчо:
- Татеее, не мога. Не издържам в тоя скапан Технически Университет. Отказвам се.
Баща му:
- Сине, голям си вече. Можеш и сам да решаваш, аз няма да те спирам, но ние с дядо ти продължаваме!
Тази година в Техническия Университет и във ВИАС има необичайно голям наплив на студенти от Нигерия и Камерун. След 5 години се очаква бум на ново поколение инжеНЕГРИ!!!
Ако посред нощ излезете от дискотека в Студентския град и гледате съсредоточено звездите поне петнадесет минути, кръвта от разбития ви нос ще спре по-бързо!
Най-хубавите 4 години от живота ми бяха като студент трети курс.
Дочуто в стола на Варненския Свободен:
- Доцент Петров, в страхотна дилема изпаднах.
- Слушам Ви, колега Иванов!
- Нали знаете, че майка ми записа второ висше и утре ще е на изпит при мен... И незнайно защо, днес си спомних, как тя не ми купи онова камионче-бетоновоз за петия ми рожден ден.
Както казва леля Минка - портиерката в женското общежитие:
- Мъкнат се тука всякакви и после цикъла на момичетата се бил загубил!
Декан на факултет влиза в залата по време на кандидат студентски изпит и пита произволен студент от първия ред:
- Такааа... А вие защо избрахте точно този университет и точно този факултет?
- Тате, к'ви са тия странни въпроси, де ми задаваш???
На изпита по латински студент - двойкаджия без да иска призова дявола.
Към студент след изпит:
- Как мина?
- Тържествено и божествено.
- Как така?
- Аз с костюм и вратовръзка и професорът с костюм и вратовръзка - тържествено. Професорът задава въпроси, аз се кръстя и викам "Оле, боже". Аз отговарям, а професорът вика "Оле, боже!" - божествено.
- Здравей, мила мамо! Пиша ти, за да ти кажа, че състудентите, с които живея тук, в общежитието са пълни идиоти. Единият цяла нощ безумно крещи, а другия непрестанно си удря главата в стената. Но ти не се тревожи за мен, мила мамо! Аз не им обръщам внимание и спокойно си свиря по цяла нощ с гайдата...
Срещат се двама колеги-първокурсници от ВМЕИ - Варна.
Единият с чисто ново колело.
- Ехаа, брат... от къде това колело?
- Ами, вчера докато минавах през парка и бързах за лекции ме засече някаква мацка от "Медицината". Караше това колело и както го караше, слезе, съблече си дрехите и вика - Вземи най-скъпото ми!" И аз - на, взех колелото.
- Правилно! За какво да и вземаш фустите и гащите. Нек'ви женски дрехи, пфу.
Лекторът патетически декламира:
– Кажете, кой е бил по-храбър от Александър Македонски, по-справедлив от Сократ, по-честен от Джордж Вашингтон, по-прекрасен от Аполон...
От последния ред се чува глас:
– Първият мъж на жена ми...
– Брат, кажи ми втория закон на Нютон?
– Брат, аз уча физика, а не право.
Новоприет в лудницата на първият обяд влиза в столовата и вижда, че готвачът вика всеки по прякор за да си вземе порцията:
- Ботев... Айнщайн... Левски... Караджата...
След като изчакал да се изреждат всички, той се поогледал, грабнал две порции и тръгнал.
- Хей, чакай бе, ти кой си?
- Ами аз, аз съм... Кирил и Методи.
Автобус 280 в София. Пътуваме. Явно новоприет студент говори по телефона:
- В Студентски град съм. В момента пътувам към София.