Десет дена на село на един луд...

Десет дена на село на един луд геймър без РС

Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.

Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.

Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.

Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.

Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...

Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.

Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.

Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.

Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.

Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.

Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.

Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.

Добавен преди 10 години 1     Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 445