Ей ти, очилатия. Да, ти, зад...
- Ей ти, очилатия. Да, ти, зад компютъра. Къде е библиотеката?
- C:WidowssystemSYSTEM.dll.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Вчера в работата търсих справедливост, а в понеделник ще си търся работа!
Искам някой да ме иска така, както аз искам сега да си тръгна от работа!
- Ало, Гоше, къде си бе? Шефът вече час те търси!
- Кажи на шефа, че добър работник се намира трудно!
- Момчета, можете ли да ми препоръчате книга, която да ме разплаче.
- Структуриране на данни и алгоритми в Джава (второ издание).
- Знаете ли защо има толкова много жени сред археолозите?
- Защото жените обичат да се ровят в миналото.
- Докторе, в депресия съм.
- Най-доброто лекарство за това е да се потопите изцяло в работата си.
- Ама, колега, аз съм гинеколог...
Честит ден на програмиста!
Разработчиците на софтуер решават проблеми. Ако няма никакви проблеми, те ще създадат свои собствени. Това е пристрастяване.
- Измъкнал се е!!! - крещи полицейският началник.
- При положение, че изрично ви наредих да завардите всички изходи от гарата!!!
- Тъй вярно, завардихме ги. - докладва подчиненият.
- Вероятно се е измъкнал през някой вход!
Моят дядо винаги казваше:
- “Когато затвориш една врата, друга се отваря.”
Много добър човек, но ужасен майстор на шкафове.
Днес кабелни техници, работещи на улицата ме попитаха:
- Колко е часа?
Аз им казах:
- Сега е точно между 1 и 6 следобяд.
На гарата в Перник ходи по перона мъж и монотонно дудне: вестници, списания, еротика, хороскопи, вицове...Идва при него един и вади един лев:
- Вицове, моля.
Взима левчето, прибира го в джоба си, навежда се към човека и:
- Прибира се, значи, един мъж от командировка...
Беше ми неприятно, да слушам, как побеснял мъж псува и заплашва младо момиче на публично място, докато не се сетих, че съм в офис на А1.
Разговор между плейметки:
- Как можеш да носиш на главата си коса от друга жена?
- А ти как можеш да носиш кожата на друга крава?
Днес бях на събеседване във фирма. Мениджър човешки ресурси ми даде един лаптоп и ми каза:
– Опитайте се да ми го продадете!
Взех лаптопа и излязох с него от стаята, а след това и от сградата. След няколко минути, когато бях на две пресечки от сградата, ми звънна телефонът и оня от човешки ресурси истерично закрещя:
– Веднага ми върни лаптопа обратно, ясен ли съм?!
Викам:
– Спокойно бе, 500 лева и е твой.
- Как си Пешо? Не изглеждаш добре?!
- Зле съм! Преди малко един ме лиши и от един зъб, и от парите ми!
- Грабител?
- Не! Зъболекар!