Аз знам, че нищо не знам. - Сократ...
- Аз знам, че нищо не знам. - Сократ.
- Недей много з'на! - баба...
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Баба към внука:
- Какво ядеш?
- Това е екстази, бабо!
- Виждам, че е екстази. И защо така без хляб?!
Събудих се сутринта и какво да видя - имал съм четири пропуснати обаждания. От простатата...
Клиент в хранителен магазин:
- Един килограм ябълки, но ми ги завийте една по една!
Продавача:
- Друго желаете ли госпожо?
- Да, и един килограм праскови, но пак ги опаковайте една по една!
Продавача отново към клиента:
- Това ли е госпожо?
Клиента:
- Не съвсем! Кило леща, ако обичате! Но... Ако може също...
Продавача:
- Съжалявам госпожо, лещата не се продава!
Шофирам пиян, надрусан и без книжка, за да отклоня вниманието на катаджиите от това, че не съм си махнал старата винетка.
Еврейка летяла от Ню Йорк за Маями. След няколко минути казала на бизнесмена до нея:
- Вие сте евреин, нали?
- Не, госпожо, не съм евреин! - любезно отвърнал той.
- Евреин сте! - настояла тя.
- Не съм.
- Естествено, че сте. Евреин сте.
- Не съм, госпожо.
- Сигурна съм, че сте евреин.
За да я накара да млъкне, бизнесменът казал:
- Добре, предавам се. Да, аз съм евреин.
- Странно! - замислила се жената.
- Изобщо не приличате на евреин!
Когато ви е скучно, отидете в най-близката до вас банка и изкрещете:
- НИКОЙ ДА НЕ МЪРДА!
И точно преди да извадят пистолети, добавете:
- Падна ми контактната леща!
Когато кажа, че съм добре, всъщност имам нужда някой да хване ръката ми, да ме погледне в очите и да ми каже "Не си добре, ето ти 20 000 лв!"
Кафето е изключително вредно. Поканих я на кафе преди 20 години и до днес тя не си тръгва.
Няма по-голяма вътрешна драма от това да си самовлюбен, ама несподелено.
Разговор по телефона в метрото:
- Извънземен съм, да казах вече... Извънземен съм... Като се прибера утре в Земен ще ти звънна!
Съдейки по това, което виждам в огледалото - умрял съм преди няколко дни...
- Подарих на Жената вчера за Св. Валентин - Ъглошлаиф! Ако знаете как се Изненада само...
За Св. Валентин съм го измислила - взимаш пуканки, заставаш на входа на залата, в която ще дават "50 нюанса по-тъмно" и се смееш на влизащите.
На връщане от работа чух комшийката да говори на котката си, като че ли котката разбира к'во и говорят. Влезнах вкъщи и разказах на кучето си... скъсахме се от смях.
– Къде си?
– На зъболекар.
– Какво правиш?
– Колата си правя, тъпанар...