Жена останала вдовица. Събрали...
Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да й намерят съпруг. Намерили подходящ кандидат, също вдовец. Само че, човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили.
Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва:
- Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата, без да е преспал с жена си.
Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново:
- Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива, без да е уважил жена си.
И пак. На сутринта:
- А чичо ми казваше…
След обяд:
- Някога баба ми казваше…
Минала се една седмица, селяните питат жената какво мисли за новия си съпруг.
- Вярно, той не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Майка привиква сина си на разпит:
- Къде беше снощи?
Синът:
- Учихме с приятели.
Майката:
- Недей да ме лъжеш.
Синът:
- Добре де, бях в стриптийз клуб.
Майката:
- Видя ли нещо, което не е трябвало да видиш?
Синът:
- Да, видях татко.
Мъжете, които не разбират жените, се делят на две категории - ергени и съпрузи.
Криза на средната възраст в България:
- Искаш да имаш красива жена и две деца, но финансово можеш да си позволиш само минерална вода.
Вечер, съпрузите са в дневната. Мъжът пита най-небрежно жена си:
- Скъпа, къде е кафето?
Тя го поглежда ядосано и изригва:
- БЕ ТИ НЕ СЕ ЛИ НАУЧИ?! ЗА ТОЛКОВА ГОДИНИ, НЕ РАЗБРА ЛИ КЪДЕ СТОЯТ НЕЩАТА?! ЗАСРАМИ СЕ! НЕ МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА НЕОРИЕНТИРАН!
- Добре, бе жена, кажи къде е?
- Е КАК КЪДЕ? КАКТО ВИНАГИ - В ЕДНА КУТИЯ ОТ ФЪСТЪЦИ, НА КОЯТО ПИШЕ "ЗАХАР" И Е В ХЛАДИЛНИКА!
- Прощавайте, колко ще струва да ме закарате до центъра?
- 5 лева.
- А ако и жена ми се качи?
- 5 лева!?
- Видя ли, ма, нищо не струваш!
- Кои сме ние, та да се противопоставяме на могъществото на природата?
- Скъпи, престани да мърмориш, взимай лопатата и отивай да изринеш снега!
Той:
- Не са ли ти вече малко множко килограмите?
Тя:
- Нали знаеш, за всеки влак си има пътници.
Той:
- Освен за товарния…
- Как се взимат решенията вкъщи?
- Когато с жената сме на различно мнение, решението го взима тя. Когато сме на едно мнение - аз…
Отива един при ходжата:
- Жената се държи лошо с мене, не ме уважава, не ме слуша, прави ме за смях пред хората… Дай ми съвет как да постъпя.
- Разведи се…
- Ама, аз я обичам!
- Ми тогава не се развеждай…
- Ама не мога да живея повече така…
- Тогава се разведи…
- И без нея няма да мога да живея…
- Смени си тогава вярата.
- Това ще ми помогне ли?
- Съмнявам се. Ама барем ще занимаваш попа, не мене…
Тя:
- Сега, след като се оженихме, мога да ти призная, че едното ми око е стъклено.
Той:
- Нищо, скъпа. И диаманта, който ти подарих, е стъклен.
В еднополово семейство:
- Искам те!
- Не мога, в "критичните дни" съм.
- Какво си ял?
Операция "чисти ръце" - издирване на мъж без халка на пръста.
- Нещастнико лъжлив, копеле невярно - крещи разярена съпругата.
- Да бе, ти пък щото си ми била вярна…
- Била съм! И ако искаш да знаеш - много често!
Между бизнесмени:
- Подарих на моята златен пръстен с диамант и вече един месец не ми говори.
- Но… защо!?
- Това беше моето условие!
Баба и момче в магазина:
Бабата:
- Диплома, подай ми килограм захар!
Внукът:
- Ето, бабо.
Бабата:
- Диплома, вземи ето този пакет!
Продавачът:
- Госпожо, наистина ли внукът ви се казва Диплома?
Бабата:
- Да!
Продавачът:
- А защо Диплома?
Бабата:
- Защото изпратих дъщеря ми в университет и тя се върна с това тук.