Малкият Иванчо постоянно тормози...
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва:
- Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра...
- И после какво ще стане?
- Ще ме погребат и няма да ме има вече.
- А как ще те погребат?
- Ами така - идва черната катафалка и ме отнася към гробищата.
- А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Мамо, вече съм на 18 години! Може ли най-после да нося сутиен?!
- Разбира се, Иванчо! И най-важното - да не забравиш утре да го сложиш, като ходиш на военна комисия.
Госпожата казва:
- Затворете учебниците!
Иванчо пита:
- На коя страница, госпожо?
Учителката по биология към класа:
- Днес ще учим за щъркела...
Иванчо:
- Госпожо! Струва ми се, че сме доста големи вече, за да вярваме, че щъркелът съществува.
В детската градина. Иванчо казва на Марийка:
- Марийке, ела на балкона да ми направиш една свирка!
- Иванчо, а какво е това балкон? - попитала Марийка .
Иванчо седи на пода и реве с цяло гърло. Майка му пита:
- Кво става бе, що си ревнал?
- Ми... щот,... тати си удари.... ръката с чука, когато ковеше един пирон....
- Ти пък, я се успокой! Не трябва да ревеш за такива неща! Трябва да се смееш!
- Да.. да.. аз нали... затова рева... щото се смях...
Урок по математика в търговско училище.
Учителят:
- Иванчо, колко е две по две?
- Сто, учителю.
- Грешка, Иванчо! Петърчо, колко е две по две?
- Осем!!!
- Правилно, Петърчо. Някъде към седем- осем, но в никакъв случай сто!
Иванчо прави номера на колелото си.
- Мамо, виж! Сега карам без ръце, а сега без крака...
След малко:
- А шега беж жъби...
Две майки си говорят:
- Какво правят децата в другата стая?
- Ами Иванчо показва на Марийка някакъв номер с топка.
- Добре, че не е с две топки, че щяхме да се притесним...
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите.
- Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"?
- Шшшшът!
Бик и крава живеят в съседни клетки в зоологическата градина. По едно време бикът не издържал и прескочил оградата. Кравата се представила:
- Аз съм Марийка Недостъпната, но за теб съм само Марийка.
- Аз съм Бончо Надарения, но за теб съм само Бончо, защото дара ми остана на оградата.
Една нощ Иванчо не можел да заспи и отишъл в стаята на майка му и баща му. Баща му го попитал:
- Иванчо, какво искаш - братче или сестриче?
- Хипопотамче! - отвърнал Иванчо.
- Не, бе, сине, питам те - момиченце или момченце да бъде?
- Хипопотамче! - настоял Иванчо.
- Иванчо, може само момиченце или момченце! – изнервил се бащата.
А Иванчо казал с наивен детски глас:
- Ако искаш да опитам аз...
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град.
Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му само шестици.
- Иванчо, какво е станало с теб! - не вярва на очите си майка му.
- Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тея даскали изобщо не се шегуват...
- Иванчо, чудесен доберман имаш.
- Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
В училище учителката казва:
- Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора".
Марийка става и казва:
- Едно момиче влезе в гората.
Другарката:
- Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо.
- Едно не момиче излезе от гората.
- Тука има грешка, Иванчо, поправи я!
- А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитства:
- Иванчо, как мина днеска, добре ли?
- Бомба.
- Браво, по какво?
- По училището.