Нощ. Парк. От храстите се носят...
Нощ. Парк. От храстите се носят викове за помощ.
Някакъв здравеняк минава от там и решава да помогне:
- Кой закача девойката?
От храстите се чува:
- Ама аз не съм девойка...
- Съжалявам... Все закъснявам.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
- Може ли помощ за име на момченце. Нещо от Стефан, Катя и Донка.
- Сандокан става ли?
Слиза мъж по стълбите. На втория етаж съседът държи котарак в ръце и му крещи на ухото:
- Искам Люси от 56 апартамент, искам Люси от 56 апартамент!
Мъжът:
- Комшу, ти защо му викаш в ухото на тоя котарак?
Съседът:
- Значи, аз да не мога, а той цяла нощ под прозореца може?!!
- 5 кг. картофи, моля!
- Торбичка ще желаете ли?
- А, не, качете ми ги на флашка!
Помните ли, как в детството забърквахме пясък и вода и наричахме това манджа? Аз и сега си готвя така…
А бе, някой да пита Грета Тумберг, защо глобалното затопляне не се отразява на сметките на топлофикация?
Била страшна суша и хората отишли при равина да се помолят за дъжд.
- Вярата ви е малко - казал той - затова няма да има дъжд.
- Как малко бe, я колко много хора сме се събрали!
- А къде са ви чадърите?
- Скъпи, кажи ми нещо романтично.
- Зъбите ти имат цвят на есен.
- Защо сълзите на фолк певиците не стигат до сърцето?
- Силикона им пречи...
Тази вечер в Била видях мъж, който явно беше затрил списъка с продукти, написан от жена му. И на всичко отгоре държеше в ръка телефон без батерия. Имаше отчаян вид на хлапе, загубило майка си на Софийската гара.
Между приятелки:
- Прибирам се вчера от работа, и в една тъмна улица пред мен излезе мъжка фигура. И като хукнах...
- И кво? Настигна ли го?
- Свидетелката, вие сте длъжна да казвате на съда истината и само истината. Разкажете, какво се случи?
- Ваша чест, нищичко не знам.
- Не знаете?! Но сами преди няколко минути вие твърдяхте, че знаете всичко с най-малки подробности.
- Твърдях. Но не мислих, че ще поставите такива жестоки условия!
- Какво положително можете да кажете за Швейцария?
- Амиии, знамето им е един голям плюс!
Алергична съм към портокали. Вчера сутринта колегите ядоха портокали, подух се, насълзиха ми се очите, протече ми носа. Мина шефът, погледна ме, попита какво ми е. Отговорих - "тия ядат портокали." Той ме изгледа съчувствено, а следобеда ми донесе два килограма портокали.
Културният човек никога не казва:
- Вървете на майната си!
Той само констатира:
- Виждам, че ще стигнете до Пловдив!
Със сигурност, логото на Apple е измислено от българин. Спомнете си нашенската поговорка:
- К'во мое да изедем,че изедем; к'во не мое, че наапем!