Млад художник, сюрреалист, се събужда...
Млад художник, сюрреалист, се събужда днес, отваря широко прозореца и поглежда навън. А там е навалял красив сняг, слънцето блести и прави по повърхността му ледено-скрежна коричка, врабци търчат наоколо като навити с пружина и цвърчат възторжено, малък сладурко се опитва да направи "ангел" в снега, а сестра му търкаля топка за снежен човек...
Художникът гледа замислено няколко минути и накрая отсича:
- Хм! Баси кича!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Човек трябва да се занимава с това, което му носи радост. Ако обичате да четете - четете! Ако обичате да свирите - свирете! Ако обичате да работите - тук вече трябва да се лекувате.
- Къде се влачи до 3 часа сутринта, бе?
- Скъпа, красавице моя, много работа се събра, не можех да оставя колегите...
- Айде без да ме лъжеш, а!
- Гадино тлъста противна, много работа се събра, не можех да оставя колегите...
АНАЛЕН КОНЮНКТИВИТ - Да не виждаш никакъв начин да си завлечеш задника на работа...
- Чу ли? Пешо го изгонили от отбора по алпинизъм.
- Това пък защо?
- Хванали го, че се качва до шестия етаж с асансьора.
Звъни телефон.
– Ало, долари имате ли?
– Имаме.
– На каква цена са?
– По 6 стотинки.
– К'ВО? Ъъъъъ... Банката ли е?
– Не, тук сме копирни услуги...
Счетоводител се кара на собственик на фирма:
- Каква е тази справка? Не можа ли да я напишеш поне на кариран лист?
- Нямаш грижа!
Дърпа листа и започва да чертае.
- О, здравей! Как си!
- Здрасти! Е, как да съм - шефа каза че ръцете са ми у г*за заврени и ме уволни...
- А ти подай жалба в съда!
- Безсмислено е...
- Пиши тогава, че си дискриминиран като член на малцинството на тия с "ръце у г*за!"
След делото:
- Е, как е, възстановиха ли те на работа?
- Не! Съдията се произнесе, че сме били болшинство...
Животът е като фризьор - ти му казваш какво искаш, а той си прави, каквото си знае.
По принцип, нормално се отнасям към ходенето на работа. Но чакането, осем часа за да си тръгна, наистина ме изморява.
- Кажете няква тренировка за крака и плочки.
- Взимаш плочките и клякаш!
Казвам му на един от моите подчинени:
- Хайде, бе човек, стегни се и поработи малко...
А, той ми отговаря ехидно:
- Шефе, баща ми мен ме е учил - работата и у сутиен да я сложат, пак не се лъжи да я бараш...
И така, цял живот...
- Само да избутам и тоя работен ден! - каза си той.
Химикалките с четири цвята умъртвяваха интелигентността и приспиваха чувството за разум, защото нещо все те караше да се опиташ да изкараш два цвята наведнъж...
Старият ковач учи чирака си:
- Слушай ме внимателно! Сега ще извадя с клещите нагорещената подкова от огъня и ще я сложа на наковалнята, щом кимна с глава, удряш я с чука с все сила...
Така чиракът станал за един ден майстор...
Мама ми казваше, че ако всичко си изяждам, ще стана голям и силен. И ето! Сега съм на 40 години, 2 метра висок и работя като хамалин на гарата.