Когато омете половин тенджера кисела...
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Хан Кубрат решил да поучи синовете си и ги събрал при него. Взел една пръчка и казал на най-големия:
- Баяне, счупи тази пръчка.
Баян хванал пръчката и я счупил.
- Хвани сега този сноп от пръчки и го счупи.
Той го взел и с един удар - хряс в коляното - го строшил.
- Е, як си сине, ама много си прост, такава хубава притча ми развали...
Ходих до банката, сложили реклама "Ние вярваме на клиента", а химикала на верижка привързан...
Двама си говорят:
– Къде си ходил?
– Бях на лекар в поликлиниката. На астартолог.
– Това пък за пръв път го чувам. Какъв пък е тоя?
– Ми щото той един такъв древен, а пък през древността на Венера са ѝ казвали Астарта.
Господ събрал пияницата, пушача и изнасилвача и им казал.
-Ако направите още един път това което най много обичате отивате в ада.
Тръгнали пушача, пияницата и изнасилвача и по едно време пияницата гледа шише с ракия и си вика:
- ЕБ*Л СЪМ МУ МАЙКАТА ОТИВАМ В АДА!
Изпил ракията. Господ слязал и го пратил в ада. Пушача и изнасилвача си вървели и по едно време пушача вижда фас на земята, навежда се да го вземе, а отзад изнасилвача:
- БРАТО НЯМА КАК СЕГА И ДВАМАТА ОТИВАМЕ В АДА.
Отишъл Хан Аспарух по средата на полето, забил копието с конска опашка в земята, и казал "ТУК ЩЕ БЪДЕ ЗАЛАТА ЗА ПУШАЧИ!"
На плажа:
- Емо, тази с монокините много настоятелно те гледа!
- Остави тук портфейла, и върви я питай какво иска!
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи:
- Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха?
- Помня.
- Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама?
- Спомням си.
- Пак аз се бях намесил.
Тогава вторият му казва с досада:
- А помниш ли, че ти се роди син преди две години?
- Помня.
- Е, тогава аз се намесих…
- Слушай Холмс, някой крещи за помощ. Може да излезем и да видим какво става?
- Защо, Уотсън? Ще научим всичко от утрешните вестници.
Умиращ старец се изповядва:
– Половината си живот бях пияница и пройдоха… пиех, биех се, по жени ходех, изпуквах всичките си пари на хазарт, за една стотинка полезна работа не съм свършил…
– А другата половина?
– А през другата половина на живота си се занимавах с глупости.
Търся си квартира в Пловдив. Звъня, от уличен телефон на обява. Вдига няква лелка и аз казвам, че се обаждам по повод на обявата. Тя ме пита:
- От къде се обаждаш?
Аз казвам:
- От уличен телефон!
А тя:
- Уличник такъв! - и ми затвори…
- Добро утро, Аврам Соломонов. За къде си се разбързал толкова?
- Реших да застраховам вилата си от пожар и градушка.
- От пожар - разбирам. Но как се устройва градушка?
Отишла една жена при Конфуций и го попитала каква е разликата между моногамията и полигамията. Конфуций извадил пред нея пет чайника и пет чаши, и казал:
- Налей от един един чайник в петте чаши и пробвай. Харесва ли ти?
- Харесва ми. - съгласила се жената.
- А сега, налей от петте чайника в една чаша и пробвай. Харесва ли ти?
- Още повече ми харесва. - възхитила се жената.
- Глупачка! - изкрещял Конфуций. - Цялата притча развали!
Трима мъже се събрали и обсъждали кой какво подарил на жена си за Коледа. Първият казал:
- Аз й купих огромна вила на Хаваите, с много спални и всички екстри, но тя пак е недоволна. Не знам как да я зарадвам.
Вторият мъж решил и той да сподели опита си:
- Аз пък й купих последен модел "Мерцедес", любимия й цвят, с всички удобства, но това не я удовлетворява.
Третият ги слушал и решил и той да се похвали с коледния подарък за съпругата му:
- Аз й купих чехли и вибр*тор.
- Е как така чехли и вибр*тор?
- Така, като не си харесва чехлите, да се е*е в гъза!
- Нощ в стар английски замък. Объркан гост минава през тъмен и мрачен коридор. Изведнъж се сблъсква с призрак, който решил да го сплаши и казал с дрезгав глас:
- Живея тук в продължение на четири века…
- О, колко хубаво! Вие вероятно знаете къде е тоалетната?
Смехът удължава живота: гаранция! Така, че с нож в гърба или с арматура в главата, но смеейки се, можете да стигнете до клиника…