Ранна пролет. Навън едно мрачно...

Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...

Добавен 12     Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 465



« Предишен Следващ »

Още яки вицове

- Скъпии, какво ти става? Цяла нощ ме псуваше на сън?!
- Аз не съм спал, бе...

Добавен преди 7 години 11 Преглед

Мъжът се събужда посред нощ с вик. Жена му се събужда и тя и го пита:
- Скъпи, какво става?
- Сънувах кошмар... Че пак се женя, и пак за теб.

Добавен преди 7 години 9 Преглед

Жена ми ми сервира вечерята, после ми намигна. Никога не съм се чувствал толкова уплашен, докато ям нещо...

Добавен преди 7 години 13 Преглед

В мола винаги дръжте жена си за ръката. Тя си мисли, че е романтично, а за вас всъщност е икономично...

Добавен преди 7 години 17 Преглед

Жена води пълния си мъж при диетолога. Той се обръща към лекаря още с влизането:
- Кажете ми, докторе, колко трябва да съм висок при тегло от 110 кг.
- По моята таблица, г-не, излиза, че трябва да сте поне 2 м.
- Видя ли? - обръща се човекът към съпругата си.
- Казах ти, че съм нисък, а не дебел!

Добавен преди 7 години 10 Преглед

Семеен живот - това е, когато все още нищо не се е случило, а вече се знае кой е виновен...

Добавен преди 7 години 12 Преглед

Грузинец е в Родилното и вижда за пръв двете си момченца - близначета. Гледа той две космати малки създания и пита жена си Сопио Путкарадзе:
- Ама, ей! Ти тия деца, роди ли ги, или ги изплете?

Добавен преди 7 години 12 Преглед

Пораснала си, когато "Марш вкъщи" крещи мъжа ти, а не баща ти.

Добавен преди 7 години 10 Преглед

Единствено силно чувство, което мъжете винаги си признават, че изпитват е чувството за силен глад.

Добавен преди 7 години 8 Преглед

2025-та година...
Мъж се обръща към жена си:
- Любовта си е любов... Леглото си делим, къщата си делим, но пинсетата за вежди си я не давам!

Добавен преди 7 години 8 Преглед

След като жената е гледала Мастър шеф, мъжа се прибира гладен вкъщи:
- Скъпа, какво има за ядене?
- Фюжън таратор с пушек.

Добавен преди 7 години 8 Преглед

Няма значение на колко години е вашият мъж – 5, 15, 25, 35, 45... Подарете му въртолет с дистанционно управление и той ще се побърка от щастие.

Добавен преди 7 години 14 Преглед

Всеки път когато вадя пране от пералнята си задавам един въпрос:
- Как в тази теснотия - чорапи, фланелки и всякакви други дреболии успяват безпогрешно да се напъхат в калъфката на спалното бельо...

Добавен преди 7 години 3 Преглед

На вниманието на домакините:
- Добрият кантар прави отстъпка за постоянни клиенти!

Добавен преди 7 години 3 Преглед

За разлика от жените, мъжете се размножават чрез деление... Не си ли разделиш парите с жената - край с размножителния процес!

Добавен преди 7 години 9 Преглед
Вижте още...