Плосък сървърен хумор: Тези, които...
Плосък сървърен хумор:
Тези, които са виждали сървъра на тв7, се наричали Свидетелите на Сървъра от 7-мия ден.
На гол тумбак чифте сървъри.
На чужда телевизия и 100 сървъра да вземат са малко.
Да би сървър вземало - не би чудо видяло.
Балък сървър пуска, юнак белгийско вино пие.
Гладен синдик сървър сънува.
Голям сървър лапни, 6-то районно не викай.
Един гледа сървър, друг - Кака Лара.
А пък в тв Алфа се поздравявали с поздрава "С нами Сървър".
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Ако жените са прави, че мислим само с оная си работа, то може би имаме двуядрени процесори?
– Какво е това Wi-Fi?
– Да седиш едновременно във фейса и в тоалетната…
- Как да размразиш бързо хладилника?
- Изключваш го, влизаш за малко във фейса и опааааа, хладилника ви е не само размразен, но и изсъхнал…
Съвет:
- Ако искате да кажете нещо на съседите, но не смеете, напишете го като име на Wi-Fi.
Значи, Гугъл да ти превежда е като Бареков да ти говори на английски и Борисов да го разбира…
Тя се върна от МОЛ-а и промени статуса си във ФБ на:
- Чувствам се обЛичана…
Вчера блокирал врачанския фейсбук "Пустиняк бук". Цял ден ората вървели със снимки в ръце и питале:
- Тава аресва ли ти? Тава аресва ли ти?
- Чакай да умра и идвам. - нормална реплика, откакто има компютърни игри!
От както видях снимката ти на профила, вечер лягам на светнати лампи.
Хакери са нацелили паролата за пощата ми. Но как ли са разбрали, че съм избрал годината, през която Луи IX се жени за Маргарита Прованска? Та това е през далечната 1234-та година…
- Колко бързо порасна, моето момче! Спомням си как се роди, как направи първите си крачки, как падаше и правеше бели…
- Чичо, а вие кой сте?
- Аз ли? Аз съм приятел на майка ти във фейсбук, знаеш ли колко отдавна разглеждам профила й…
– Владко, иди до магазина!
– А вълшебната дума?
– Ще ти спра интернета!
– Бягам…
Когато спряха интернета на тинейджъра Пешо, той разбра, че когато правиш злобни коментари в реалния живот - ти посинява физиономията и ти кърви носа…
Имам чувство, че много хора ходят на работа, само за да могат да седнат на компютъра сами и никой да не ги прекъсва докато стоят в интернет…
Понякога, мъчително ми се иска да по псувам в мрежата. Тогава се сещам, че приятелите ми са прилични хора. А най-гадното е, че може би и те ме смятат за такава…