Славчо, обичаш ли жените? - Обичам...
- Славчо, обичаш ли жените?
- Обичам да чукам, иначе не.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Младеж влиза в църквата да се изповяда:
- Грешен съм, отче.
- С коя сгреши, сине мой?
- Не мога да и кажа името.
- С жената на кмета или с жената на градския съдия?
- Не, не с тях.
- А може би с жената на пощальона? И с нея нашите мъже
правят грешки.
- Не, и с нея не съм.
- Щом не казваш имена, няма да мога да ти опростя греховете.
Младежът излязъл от църквата и приятелите му веднага го
наобиколили:
- Какво стана?
- Не ми опрости греховете, но научих няколко адреса на лесни
мацки.
На една жена мъжът умрял, тя отишла на спиритически сеанс, за да поговори с него. Всичко се случило както трябва и във въздуха се появил призракът на мъжа й:
- Скъпи, как си?
- Добре, всичко е наред!
- Там по-добре ли ти е, отколкото с мен?
- О, да, много по-добре...
Жената през сълзи:
- Да знаеш как ми се иска и аз да разбера как е там в рая...
- Къв рай бе? Аз съм в ада!
- Албена май се жени за четвърти път!
- Не, за пети.
- Боже мой, та това вече е наркомания!
Говорят си двама приятели:
- Ако ти предложат да избираш между жена ти и някоя кинозвезда, коя кинозвезда ще избереш?
- Татко, в училище ме обиждат, че родителите ми били необразовани...
- А какво е това училище, сине?
Църква. Свадба. Свещеникът приключва церемонията. Младоженецът:
- Колко ви дължа за церемонията?
- На мен нищо. Но може да направие дарение на цървката.
- И колко да бъде това дарение?
- Ами преценете красотата на булката си и направете съобтветстващо дарение.
Замислил се малдоженецът и подал един долар на свещеника. Свещеникът го погледнал неодобрително, след това полгеднал булката и му върнал 50 цента.
Звъни телефонът в апартамента на сем. Петрови. Мъжът отговаря:
- Ало, обаждаме се от автосервиза. Жена ви дойде да ремонтираме колата и искаме да знаем кой ще плаща за ремонта.
- Естествено, целият ремонт на колата ще го плащам аз.
- Не, питаме кой ще плаща за ремонта на автосервиза.
Морски пехотинец, е изпратен за няколко години на остров в
Тихия океан, пише на жена си и я моли да му изпрати нещо,
с което да се развлича, за да не мисли за красивите островни
момичета. Съпругата му изпраща хармоника и му предлага да
се научи да свири на нея. Когато след две години войникът
се прибира в къщи, прегръща жена си и казва:
- Скъпа, умирам за малко любов! Хайде да си лягаме веднага!
- Добре, - казва тя, - само че първо ми посвири на хармоника.
- Толкова ми е омръзнала моята жена! - оплаква се мъж на лекаря.
- Толкова съм уморен от нея!
- Трябва да отидете на море - да си починете, да поплувате...
- Не, докторе, това няма да помогне! Тя плува прекрасно...
Съпругът е на смъртно легло. За да му е по-леко, той решава
да изповяда на жена си:
- Трябва да ти призная нещо, скъпа. Вече цяла година те
мамя с Лидия...
- Знам, скъпи - отговаря жена му. - Защо иначе, мислиш,
ти слагам тия мухоморки в супата.
- Невероятно много разбирам от автомобили! - хвали се Хари.
- Как не! - казва съседът му.
- Нали виждам как през вечер жена ти те праща да спиш в гаража!
Мъж се връща от посещение при лекар. Жена му нетърпеливо го
пита какво е станало.
- Отначало докторът каза, че с моята болест мога да живея
до петдесет години! - отговаря съпругът.
- Но като му казах, че вече съм на четиридесет и девет, след кратък пазарлък стигнахме до съгласие, че ще умра на седемдесет...
Учителката съветва учениците да бъдат внимателни към
старите хора.
- Аз преведох една стара жена през улицата! - хвали се на
другия ден Пол.
- Чудесно! - казва учителката. - А ти, Пиер?
- Помагах на Пол.
- Браво! А ти, Жан?
- Аз помагах на Пол и Пиер.
- Защо беше необходимо да им помагаш?
- Ами, онази бабишкера изобщо не искаше да пресича. Аз я
бутах отзад, а те я дърпаха за ръцете.
На въпроса:
- Какво бихте направили, ако не можете да предотвратите сблъскването на два влака?
Изпитваният
ръководител на движение отговаря:
- Ще отида да повикам жена си, за да види и тя страшното зрелище.
Служител закъснява за работа. В коридора го среща шефът и
го мъмри:
- Закъснявате вече цели два часа. Имате ли някакво оправдание?
- Да, ще ставам баща!
- О, честито! А кога?
- След девет месеца...