Мюлер пита: - Щирлиц, защо паспортът...
Мюлер пита:
- Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка?
Щирлиц трескаво мисли и накрая казва:
- Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
"Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" - помисли си Мюлер.
"Не е твоя работа, гадино!" - помисли си Щирлиц.
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
"Сторило ми се е!" - помисли си Щирлиц.
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или... парашутът, който се влачеше зад него...
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер:
- Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент?
- Не! - пошегувал се и Мюлер.
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
"Скиори." - помисли си Щирлиц.
"Щирлиц." - помислиха си рибарите.
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- "Заключено е!" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Мюлер вика Щирлиц:
- Щирлиц, как ще обясните на фюрера, че отпечатъци от вашите пръсти са намерени на гърдите на Ева Браун?
- А вие, хер Мюлер, как ще обясните на фюрера как сте намерили отпечатъците ми там?
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел...
И по едно време усетил, че само си седи.
Щирлиц чете вестник и стига до обява:
"Поп-група търси пианистка".
- Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! - мисли си Щирлиц.
Щирлиц дълго гледал в една точка.
След това в друга...
"Двуеточие!" - досетил се Щирлиц.
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение - поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно - той е усетил позната родна миризма...
Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии.
- Навярно явката е провалена. - помисли си Щирлиц.
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
- Ало, Исаев... давам ви Ставката..., - и в слушалката се чува гласът на Сталин. - Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там... Върни ги, скъпичък... Безпокоят се хората, не е хубаво така...
Щирлиц отива на явка в гробищата. Мюлер знае за нея и е обградил цялото гробище. Щирлиц стига до 6-ти парцел, 8-ми гроб и бърка с ръка отдолу, за да вземе сведението от Центъра. Изведнъж се запалват прожектори, Гестапо и Мюлер идват към Щирлиц. Мюлер взима бележката от ръката на Щирлиц и чете на глас:
"Щирлиц, вие сте пед*раст!"
Глас зад кадър - "В този момент Щирлиц разбра, че е станал герой на Съветския съюз".
Щирлиц отваря вратата - светлина.
Затваря вратата - мрак.
Пак отваря вратата - пак светлина.
- А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.