Защо се оглеждаш така гузно...
- Защо се оглеждаш така гузно?
- Мислех си, че само ще пръцна.
- Не знаеше ли, че днес е петък 13-ти?
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Табела на входа на спалнята в детската градина: момченце със зачеркнат звънящ мобилен телефон.
Две приятелки си говорят:
- В началото си мислех, че той ми изневерява, а сега разбрах, че той с мен и изневерява на нея. Така ми стана хубаво...
В цирка:
- Тате, защо я режат тази леля?
- За да разберат на колко години е.
- Чу ли, че пак ще има промени в Топлофикация-София?
- Те поне да се сетят да спрат парното в тази жега...
- А защо все още смятаме в долари?
- Защото е трудно да намериш на клавиатурата символа за еврото.
- Извинете, бихте ли казали къде наблизо има тоалетна?
- За съжаление, не знам, но на ъгъла има аптека с доста добри памперси.
- Тези дискове не са ли ти стрували много пари?
- Нито лев! В началото имах само един, който слушах по 24 часа в денонощието. А после съседите започнаха да ми подаряват все нови и нови.
Наташа Ростова и поручик Ржевски се разхождат в парка. Минавайки покрай езерото, Наташа замечтано попитала:
- Поручик! А никога ли не сте мечтал да се превърнете в лебед?
Удивен, поручикът нервно преглъща:
- С гол задник в студената вода? Нее, благодаря!
- Лятото бях на почивка в Испания. Зверска! Петзвезден хотел, ол инклузив, басейн, корт...
- А защо "зверска"?
- Имаш ли идея, как се държах там?!
Гражданин си проверява фиша пред тото-пункта и възкликва:
- Господи! Петица! - и припада.
Стоящият до него чува това и бързо подменя своя фиш с неговия. Човекът се свестява, поглежда фиша и възкликва:
- Не! Шестица! - и пак припада.
Еврейският парламент внесе за обсъждане въпроса:
"Може ли да се отговаря на въпрос с въпрос?"
В края на деня било взето решение:
"А защо не?"
Две приятелки си говорят:
- Твоя приятел наистина ли е толкова богат, колкото разправят?
- Да, излизаме вече година, а той още има пари.
Колко е приятно да отидеш на работа в понеделник и да забележиш, че си дошъл преди всички. И колко е противно да осъзнаеш, че са преместили времето и си отишъл час по-рано.
Кметът на едно село в миналото имал особен навик. След всеки въпрос обичал да казва "Там дека требе". И ето как посрещнал новата даскалица в кметството:
- Добре дошла, как се казвате, там дека требе?
- Откъде сте родом, там дека требе?
- Госпожица ли сте, там дека требе?
Адвокатът произнася пламенната си реч, стремейки се към оправдателна присъда за своята млада и красива клиентка:
- Господин съдия, помислете - откъде тази млада и съвсем без житейски опит дама би могла да знае, че нейният съпруг е чувствителен към отрова?!