Вицове За Аллах
В тази категория има 68 вица, разпределени в 5 под-страници.
Един човек от пустинята решил да си купи камила.Отишъл в магазина, взел си камила, а продавачът му казал:
- Когато кажеш "Аллах", камилата спира. Когато кажеш "Еб*ти тъпата камила", тя тръгва.
Взел си камилата човекът и тръгнал по пътя.Заблял се, гледа пред него - огромна пропаст. Забравил думата, която карала камилата да спре и се опитал да се сети:
-Ъъъ...маса...стол...Ъъъ...
Най-накрая казал "Аллах" и камилата спряла точно преди да паднат. А човекът изкрещял:
-Еб*ти тъпата камила!
И камилата тръгнала...
Християнин, мюсюлманин и евреин се сдружили и завъртели някаква далавера. Дошло време да разпределят печалбата. Всеки взел дела си и трябвало да остави нещо и на небесния си покровител.
Християнинът начертал един кръг на земята, взел шепа пари и ги хвърлил нагоре.
Каквото е паднало в кръга е за мен, другото - за Господ.
След него мюсюлманинът подхвърлил пари.
каквото е паднало в кръга е за Аллах, другото - за мен.
Дошъл ред не евреина. И той хвърлил парите, но след това започнал да си ги събира всичките под изумения поглед на партньорите си.
- Той Господ е всемогъщ - каквото е искал, си го е взел, обяснил евреинът.
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в Поволжието да говори против религията.
Събира той селяните, говори им три часа и накрая ги пита:
- Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува?
- Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
На тема Ирак... Буш лети в самолет и му се струва, че пътуването е много дълго. Отива в пилотската кабина и пита:
- А много време ли ни остава, докато кацнем?
Пилотът отговаря:
- Някъде към 15 минути, ако е рекъл Аллах...
Диалог в лондонското метро:
- Младежо... хей, младежо, забравихте си раницата!
- АЛЛАХ АКБАР!
Диалог в лондонското метро:
- Младежо... хей, младежо, забравихте си раницата!
- АЛЛАХ АКБАР!
Буш лети в президентския самолет, но му се струва, че пътуването е много дълго. Отива в пилотската кабина и пита:
- А много време ли ни остава, докато кацнем?
- Някъде към 15 минути, ако е рекъл Аллах...
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията.
Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита:
- Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува?
- Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
Буш лети в самолет и му се струва, че пътуването е много дълго. Отива в пилотската кабина и пита: "А много време ли ни остава, докато кацнем?" Пилотът отговаря: "Някъде към 15 минути, ако е рекъл Аллах".
В лондонското метро младо момче става от седалката си, и тръгва. В този момент една учтива английска дама му казва:
- Младеж, забрави си раницата!
А той тръгва да бяга и крещи:
- Аллах абджаааар!
КАК ДА ПРИГОТВИМ ОМЛЕТ?
Няколко бързи рецепти
По учебник: вземете две яйца...
По чеченски: вземете две яйца за заложници...
По цигански: откраднете 2 яйца...
По еврейски: купете четири яйца на цената на две, останалите 2 продайте...
По български: купете от евреина 2 яйца...
По мутренски: купете 2 яйца на цената на четири. Най-добре от Фаберже...
По съседски: помолете комшията да ви услужи с две яйца...
По пенсионерски: наредете се на опашката за яйца...
По студентски: вземете водата, в която някога сте варили яйца...
По американски: продайте на евреина 4 шибани яйца на цената на 2. С парите – идете в McDonalds!
По английски: изчакайте закуската...
По селски: вземете една кокошка и почакайте да снесе...
Ала Дьо Сад: откъснете му двете яйца...
По арабски: в чест на Аллах хванете датчанина за яйцата…
Християнин, мюсюлманин и атеист летят в самолет. Двигателите на самолета отказват и той тръгва да пада. Християнинът се успокоява сам:
- Аз живях праведен живот и винаги вярвах в Господ, не ме е страх да умра, ще попадна в Рая и ще живея щастливо там.
Мюсюлманинът се успокоява с думите:
- Аз водих праведен живот и винаги вярвах в пророка Мохамед и в Аллаха, не ме е страх да умра, ще живея на ония свят много по-добре.
Христянинът казва:
- Ще ме прощаваш, но ти вярваш не в този Бог, в който трябва. Там при вас няма по-добър живот горе.
Мюсюлманинът го парира:
- Много се заблуждаваш! Няма друг Бог, освен Аллах.
Продължават да спорят, докато не ги прекъсва атеистът:
- Вие продължавайте да си спорите, чия вяра е правилна, а аз вярвам в науката, която ме е снабдила с парашут, така че, прощавайте господа..
О, Тулуза!
Три дена чорбарский дефанс
как вратата си брани. Група роми
трепетно повтаря на Удоджи ревът.
Пристъпи ужасни. Дванайсетий път
гъсти френски орди лазят по мръсната нива -
на Чорбата терена. Рояк след рояк!
Ели Боп сочи вратата пак
и вика:"Търчете! Тамо са ромите!"
И франсетата тргъгват с викове сърдити
и "Аллах" гръмовно въздуха разпра,
изкряскан от Велизаровите уста.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като овци, бягат като овци
и пак се завръщат; маймуни армейски!
Нищо. Те ще паднат, нечестно, със страх -
но толкоз си могат, да им се сърдим е крах!
Последният напън вече е настал,
Иво Петров, даже гащите е изцапал.
Тогава Младенов, наший генерал,
ревна гороломно: "Жалки опълченци,
венчайте Панчерево с лаврови венци!
на вашата сила Балев повери
партията, режима и себе дори!"
При тез думи силни чорбарите жалки
напълниха своите гащички малки.
Данчо Пумлата във унес понесен
изрита топката с удара си бесен.
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Жиняка пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
"Грабвайте трионите!" - някой си изкряска
и дереци метални фръкнаха завчаска
кат демони черни над свински рояк,
катурят, струпалят - вратие изчезнаха пак!
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
фразата "Урви сте!", която тогава отекна
и на всички левскари, на които олекна,
че няма веч чорбарския зор да се гледа!
Късно през нощта закъснял минувач върви по тъмна уличка на Белфаст. Внезапно в тила му се опира дуло на пистолет и се чува глас:
- Ти какъв си? Католик или протестант?
Човекът светкавично съобразява: "Ако му кажа, че съм католик, той може да е протестант и да ме гръмне. Ако му кажа, че съм протестант и той е католик, пак лошо."
- Аз съм евреин - изведнъж решава минувачът.
- Вай, Аллах! Аз съм най-щастливият палестинец в този град!
Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с една далекогледна тръба. Гледа на една плоска скала - клекнал бедният рибар Иванчо, извадил си дългия атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става...
- Доведете го този серсемин веднага, бе! - заповядал той на стражите.
- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? - попитал султанът Иванчо, когато го довели.
- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, човек стана. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя - и аз да вържа малко двата края...
- Хм... Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? - заинтересувал се султанът.
- Ами, кого... Е, твоите везири, например - всичките.
- Не думай, бе! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! - рекъл Иванчо.
- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
- Ами ако излезе верно? - попитал Иванчо.
- Ако излезе верно... ще ги накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато - обещал султанът.
Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
- Познавате ли този човек? - обърнал се той към везирите.
Те погледнали към Иванчо и навели глави:
- Вай, вай, аллах, аллах...
- Ясно-о-о! - отсякъл султанът. - Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
- Брей-и-и, какво стана!... Хем само си го допрях...