Вицове за автомобили
Вицове за автомобили, коли, мотори, камиони и изобщо всичко свързано с автомобилите.
В тази категория има 5666 вица, разпределени в 378 под-страници.
След смъртта си трима мъже попаднали в Рая.
Посрещнал ги Свети Петър:
- Здравейте момчета, добре дошли в Рая, но да знаете, че той е толкова голям, че пеша не можете да го обходите, ще Ви трябва превоз.
След което се обърнал към всеки един от тримата:
- Ти, Иване, не беше верен на жена си - изневери и 20 пъти. За това ти давам трабант за придвижване из Рая.
- Ти, Стояне, изневери на съпругата си само 5 пъти, заради което ще получиш форд.
- А ти, Петре, беше докрай верен на жена си, нито веднъж не се поддаде на греха, за което те възнаграждавам с най-новия модел на ферари.
След известно време, Иван и Стоян виждат Петър да плаче на капака на ферарито си.
- Какво става, друже? Проблем с колата ли имаш?
- Не. Срещнах жена си. Кара ролкови кънки...
Шофьор с 25-годишен стаж, пъхайки флашката в плеъра на колата си, по навик я завъртял надясно...
- Натискаш газта и леко, леко пускаш съединителя.
- Колко леко?
- Колкото пръдня на фамилна официална вечеря...
Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините.
Първият:
– Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва:
– Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат.
Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях.
Вторият:
– А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз.
Третият:
– Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове „Помощ! Помощ!“ Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя? Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от банята да вземе да се подхлъзне на новия паркет – паднала по гръб и залепнала на лака.
– И ти отлепи ли я?
– Три пъти!
Надпис пред гаража:
- "Не спирай. Пукам гуми!!!"
Около 14:00 собственикът излиза да си изкара колата и вижда пред гаража паркиран валяк, отстрани виси шило и бележка:
- "Успех!"
Българските духовници започват излъчване на ново автомобилно ТВ шоу, в което ще демонстрират лимузините си. Реалити форматът ще се казва "Поп Гиър".
У рейса за Видин:
- Извинете, ще ми отстъпите ли място да седна? Бременна съм.
- Нема! Да си е*ала нЕкой с кола!
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
- Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
- Скъпи, счупих колата.
- Много ли?
- Не много - на две.
Интересно, ако шофьорът показва среден пръст през прозореца, на къде ли ще завива?
Един приятел си купи Форд и животът му стана много по-интересен. Преди просто ходеше пеша, сега бута и кола.
Карам си аз днес и GPS навигацията ми вика:
- Внимание, капут с БМВ на 100 метра!
- Извинете госпожице, бихте ли ми направили една свирка?
- Ама как не ви е срам, перверзник, простак, идиот, глупак...
- Извинете мадам, исках да прозвучи така "Ще ви заведа на Малдивите, ще ви купя кола, бижута"... а от долу се чуло "И офуфки и офуфки"...
Жените могат да се научат да правят всичко. Да заработват пари, да карат кола, да садят дървета, да отглеждат деца... За всичко това е нужно само едно - да се омъжат неудачно!