Вицове за автомобили
Вицове за автомобили, коли, мотори, камиони и изобщо всичко свързано с автомобилите.
В тази категория има 5666 вица, разпределени в 378 под-страници.
На арабин се наложило животоспасяващо да преливат кръв, много рядка, единствено един евреин имал същата. Както и да е, стигнало се до преливане, арабинът от благодарност подарил на евреина къща, вила, лимузина, спортна кола, отделно му дал кеш. След няколко години на арабинът пак му се наложило да му преливат кръв. Евреинът ще намаже пак, но арабинът този път му подарил кутия със сладки.
Евреинът пита:
- Кво стаа бе, миналия път, къщи, коли...
- Ами миналия път все още не течеше еврейска кръв във вените ми.
По БЪЛГАРСКИ - Парктроник, който вместо да пищи, вика "оп, оп, оп!"
Девойка изпраща СМС на гаджето си:
- Ела у нас! Тате няма да ни пречи. Изкълчил си е крака и лежи в леглото си
Отговор:
- С удоволствие, но много ме боли мястото, върху което баща ти си изкълчи крака!
Днес е денят, в който спрях да се ядосвам, че си сложих зимни гуми!
Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и кофа салата не стигат! Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… "Я излез!" Излизам. Ония ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика:
- Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.
Аз се чудя:
- А бе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба.
Ония ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му:
- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше. Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:
- А бе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?
Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото. Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък ѝ просъсквам:
- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
А бе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам.
- Снощи къде беше?
Ама аз съм подготвен:
- В къщи, честен кръст! Питайте жената.
А тя през рамото ми:
- Филм гледахме, швепс пихме!
Аз и швепс!? Ония се спогледаха и пак:
- А бе, ти ли си еди-кой си?
- Аз съм! - викам.
- Къде ти е колата?
- Долу, долу в гаража.
- Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бунак! Поне да беше загасил лампата.
Вече сме на първо място в европейския съюз по брои коли с десен волан.
В понеделник Иванчо закъснява за първия час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо, ти пак ли се успа?
- Не, госпожо. Имах работа.
- Каква работа бе, Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами, госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварихме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки. И карам си аз и зад мене ТИР. По едно време светофарът светва червено. Трябва да спра, а не зная как. Питам тате и той казва "Скачай на спирачката". И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по-лошото беше, че се ударихме и се обърнахме.
- И какво от това, Иванчо?
- Ами как какво, госпожо?! 1. От задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната. 2. При удара с тира колата ни хвръкна и се обърна. 3. Картофите се разпиляха. 4. А тирът се оказа с кивита.
- И какво от това, Иванчо? - пита изнервена учителката.
- Ами обадихме се на мама да ѝ съобщим за инцидента и тя каза без картофите да не се прибираме, че те ѝ трябвали да ги продаде и да си купи зимно палто. Е, госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?
- Муцка, от известно време една лейка ми свети на таблото на колата... За какво ли е?!?
- Ми, сигурно да ти напомни да си полееш цветята, бе Муци!
Прибирам се у дома с такси. Късно е и сме се споразумели с шофьора да не включва апарата, а да му дам 20 лв. Приближаваме се към родния ми дом – висок блок в един от крайните квартали. И изведнъж ми хрумва хитра мисъл: „А защо да не избягам, без да му платя? Блокът е голям – вляза ли веднъж във входа, върви ме търси!” Изскачам като лъв от таксито! Блъскам се с всички сили в телеграфния стълб! Спъвам се в бордюра и се премятам през пейката! Ставайки, си разпорвам панталона в стърчащия от нея пирон! Цяла минута истерично се опитвам да пъхна проклетия ключ в ключалката!
През цялото време таксиджията ме гледа с изхвръкнали очи от колата и не прави никакъв опит да ме догони?... В крайна сметка всичко се оказа много просто – спомних си, че му платих, когато се качвах в таксито...
- Скъпи, обичаш ли ме?
- Да!
- А ще ми купиш ли смартфон?
- ДА!
- А диамантени обеци?
- И обеци и кола... остави пушката скъпа!
Въпрос:
- Защо направиха винетките електронни?
Отговор:
- За да не се разлепват от вибрациите по пътя.
На границата между Сърбия и България, ми правят проверка на документите, имаше малък проблем. На тир карнета сгрешили номера на камиона, и сръбският митничар трябва да поправи грешката. Като се разбуча, взе да псува, питам го какъв е проблема?
А той:
- Друг е йе*ал мома у гората, сега я че чистим тръни от пичка.
Боже колко мъка в едно изречение.
- Коя е колата, спираща дъха?
- Бяла Астра със син буркан!
В сайта за запознанства:
- Какво си търсиш?
- Къде да паркирам.
Алкохолът бил лош шофьор... Че да не е пък и много добър пешеходец?