Момче и момиче се оженили. Отиват...
Момче и момиче се оженили. Отиват на гости у родителите й. Младоженецът сяда и казва:
- Първо: всеки месец ще се напивам като свиня в къщата!
Бащата недоволства:
- Ама, как може такова нещо... да пиеш алкохол?!
- КАЗАХ! - извиква мъжът, удряйки с ръка по масата.
Продължил:
- Един път в месеца, ще излизам от къщи и няма да казвам, нито къде отивам, нито защо отивам, нито кога ще се върна!
- Ама не може така, да оставяш жената сама вкъщи ами ако се случи нещо? - протестира сестрата на младоженката.
- КАЗАХ! - отново удря по масата мъжът.
- Един път в месеца - продължава той - ще пребивам жената!
- Ама не може така ами ако й счупиш нещо? - пита брат й.
- КАЗАХ! - изкрясква мъжът, като отново прасва масата с юмрук.
- И последно - един път на месеца, ще спя с тъщата!
Отново бащата се обажда:
- Ама не може, тя ми е жена!
Тъщата се провиква:
- КАЗА!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Отива зетя с дъщерята на гости в тъщата. Тъщата го посреща от добре по-добре.
Заколила му пиле. Изпържила му кюфтенца и т.н.
Като си тръгнали сина попитал:
- Бе мамо, аз копая, чистя, рина лайната на животните пък все постно ми правиш. А пък зетя като дойде все най-хубавото.
- Ааа, ако знаеш синко той какво лайно изрина от нашата къща... Ти цял живот няма да изринеш толкова.
- Ти си станал много любезен - хвали тъщата зет си. - Даже си запомнил, че бях казала, че давам половината си живот за бутилка хубаво шампанско.
- Да, наистина! Затова съм донесъл цели две бутилки!
Говорят си двама приятели:
- Ей, много я мразя тая моята тъща...
- Аз пък моята много си я обичам. С всеки изминал ден повече я обичам. Ден след ден... Утре ще й правим 40 дена.
Един човек си върви по улицата и чува една жена да вика:
- Помощ,помощ......
Мъжът поглежда нагоре и вижда една жена се е хванала за парапета на терасата си на десетия етаж и един мъж я бие по пръстите.
- Защо я биеш? - пита мъжът.
- Ами, тя ми е тъща.
А мъжът отдолу казва ядосано:
- Брей, че се и държи, мама и мръсна!
Един мъж го питали колко зъби трябва да има тъщата, а той отговорил:
- Един, да отваря бирата на зет си и още един за да я боли.
- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години!
- Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...
- Мислиш ли, че пушенето ти действа добре?
- Убеден съм. Веднага, щом запаля цигара, майка ти излиза.
Седят три жени и пият кафе. Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място - тишина, слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на хубаво място - слънчево, тихо, спокойно...
Третата звъни на свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами-и-и... Какво да правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
Жена пита мъжа си:
- Скъпи, да знаеш къде ни е книгата "Как да доживеем 100 години"?
- Изгорих я, майка ти искаше да вземе да я чете...
Мъж отива при комшията си с две кофи за вода и го пита:
- Може ли да си налея вода от твоя кладенец?
Докато съседът му отговори той напълнил кофите и изтичал в двора си.
След малко пак се връща.
- Дай вода!
Налял си и избягал. И така няколко пъти.
Най-накрая комшията му го попитал:
- Абе ти нали си имаш кладенец! Защо вземаш вода от моя?
- Имам си, ама тъщата падна в него и водата й стига само до брадичката та доливам.
Обява:
"Разменям тъща за змия, породата няма значение. Доплащам разликата."
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
- Що е тъщата и има ли почва у нас?
- Има много почва за тъщите у нас!
- Как се прави паметник на тъща?
- Заравя се до кръста и се залива с бронз!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...