В ранния следобед на 1-ви януари...
В ранния следобед на 1-ви януари реших да се противопоставя на гравитацията и да се разходя из града, за да видя какви ги е свършила новата година при идването си. Новите години идват като Освободители - с много шум, гърмежи и очаквания посред три дни ядене, пиене и веселба, а след това ги следват глад, мизерия и надежди. Но по-добре да идват, че не дойде ли някоя, значи имаш земеделски проблем, тоест проблем с погледа към правилния край на тревната структура! И така, излизам навън с известна доза оптимизъм в натежалите глави и крайници. Очакванията ми рязко се оправдават. Времето е като през ранна пролет - достатъчно топло за да не го псуваш и недостатъчно студено за да го псуваш. Гледам - улица. Стъпвам почти уверено на сухия тротоар и за миг ми става мъчно за любителите на мокри крака, сополиви носове и снежни човеци. Продължавам напред. Хората щъкат по улиците, като оцелели след ядрена заплаха, видимо преживели Голямо празнично ядене и пиене. Въздухът е някак нов, като неразпечатана кутийка Парацетамол. Дори голите дървета не изглеждат уплашени от каквото там си се плашат обикновено. Продължавам нанякъде с лек страх да не срещна някой познат, че това „за много години“ ми звучи като бормашина в неделя сутрин. Всичко е на мястото си, включително и аз самият. Животът придобива чистоновогодишна прекрасност в мислите ми и дори гласовете, които ми говорят обикновено, го правят в рими под съпровод на арфи и цуктромбон. Аз по принцип не им обръщам внимание, но този път звучат красиво и се заслушах - „Да, да, животът бил прекрасен! На нас, ти мухльо, си ни ясен. Ей така докато бродиш, забрави, че на работа ще ходиш, след преброени дни...“ Еййй мамка му! Романтиката ми потъна като вафла в корема на голдън ретривър. Разходката свърши. Здравей, Живот! Прибирам се да спя още. Разказите друг път.
П.С. Честитих ли Нова година? Не ли?! За много години тогава!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Пловдив, столица на културата. През отворен прозорец в Стария град, мъж по потник показвайки се до кръста, крещи:
- П*тка майна, кой и с какво осмърдя така квартала на л*йна?
- Ние, майна, готвим Fondue. - отговарят от съседния балкон.
- Pardon. Bon appétit!
От жените винаги има полза, дори ако ти е обещала да дойде, а не се появи... ще се изкъпеш, ще се избръснеш, ще си сложиш чисти гащи, ще си легнеш в чисти чаршафи.
Ескимосът можел да различи 30 вида бяло... А представяте ли си жена му!?!
Аз съм на такава възраст, в която ако партньорът ми остави мобилния си телефон отключен, аз го заключвам. Вече имам достатъчно проблеми.
Роботи, преживяли временно спиране на електрозахранването, разказват за син екран в края на тунела.
На Коледа стават чудеса. После ги изплащаш две години на равни вноски...
Лекарите препоръчват още от днес да започнете да взимате по 2 чаени лъжици майонеза, за да избегнете майонезения шок на Нова година!
Казват, че ви е необходим поне 1 чужд език. Това е, защото има места по тялото, които не можеш да оближеш сам...
31 декември в магазина:
- Значи... Дайте ми две кила филе "Елена", кило пастърма, три сушеници на "Чичовци" и три луканки на "Орехите", две кутии "Стилтън" от по-големите... едната да е с папая, а другата със смокини, тая пита синьо сирене, "Гауда" половин кило и този "Ементал" ми дайте... Шампанско - италианско, мани я тая "Искра"... Две стекчета "Трапистка" тъмна биричка, три бутилки" Бушмилс", четири бутилки "Финландия", пет кутии "Давидов"...
На 4 януари:
- Е, как 78 стотинки, веее?! Че тая сол до ония ден беше по 73 стотинки...
Домошар - това е мъж, който шари по домовете на чуждите жени.
- Толкова време сме заедно, а почти нищо не знам за теб.
- Затова сме заедно толкова време.
Ако човек е честен и не можеш да го купиш, можеш да го продадеш.
Първият моряк, който видял как Титаник се сблъсква с айсберг, отива при капитана и му казва:
– Капитане, имам една добра и една лоша новина. С коя да почна?
– Давай добрата!
– Добрата е, че все пак ще спечелим 8 Оскара.
Ако имаш достатъчно пари, можеш да реализираш всичките си конституционни права, дори да си купиш допълнителни.
Като бях малък не умеех да чистя лук. Баба ми казваше:
- Ако не можеш да свалиш тънката, свали дебелата.
Този съвет и до днес ми помага в живота.