Какви времена настъпиха... Момиче...
Какви времена настъпиха... Момиче с мустаци държи за ръката момче с оскубани вежди!
« Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Срещат се двама бивши съученици след доста години. Единия:
- Наскоро се ожених.
- Покажи снимка.
- Ето, виж!
- Нищо, има и по-страшни!
- МОЛЯ?!
- Извинявай, няма по-страшни!
Жената зад волана е като богиня! Пътниците се молят, пешеходците се кръстят!
Тя:
- Целуваш се божествено. Къде се научи?
Той:
- В казармата.
Мъж и жена в театъра:
– Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов?
– Мила, но той е умрял отдавна!
След няколко минути:
– Скъпи, не е! Видях го да шава!
И ето... спиш си в леглото. Пиян си, хъркаш, целият си в лиги, пърдиш. Краката ти миришат. А някъде, някоя те има за своя мечта...
Тя:
- Целуваш се божествено. Къде се научи?
Той:
- В казарматa.
- Уважаема госпожице, свободна ли сте за следващия танц?
- Да.
- Може ли тогава да ви помоля да ми пазите бирата?
Родителите на Ози Озбърн:
- Досетихме се, че синът ни е тръгнал по лош път, когато от вкъщи започнаха да изчезват наркотици...
Две керемиди, падайки от покрива:
- Ама, че на лошо време случихме.
- Нищо, важното е хубав човек да улучим.
Четирима мъже разговарят на тема коя професия дава най-голяма възможност съпругата да сложи “рога”:
- Най-големите рогоносци са лекарите! Постоянно дежурства, спешни случаи… И жените им… какво да правят…
- Не си прав! Виж военните – постоянно наряди, учения…
- Глупости, моряците са най-големите рогоносци! С месеци в морето…
- Ти какво ще кажеш? – попитали четвъртия, който седял умислен.
- Какво да кажа? Аз съм лекар… на боен кораб…
Съпруга се оплаква на приятелка:
- Намерих вкъщи под дивана непознати прашки и сутиен. Сега не спирам да мисля на кого са.
Приятелката отговорила:
- Важното е да не са на съпруга ти.
- Мамо, тази кофа няма дъно! - каза момчето, бъркайки в сярната киселина.
Останах много разтревожен от появата на нов пътен знак "еднопосочно движение" на входа на гробището.
Останах много разтревожен от появата на нов пътен знак "еднопосочно движение" на входа на гробището.
– И ме помолиха лично да предам - каза пощенският гълъб и се изцвъка на главата на получателя на писмото.