Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3468 вица, разпределени в 232 под-страници.
Върви си червената шапчица през гората. Изведнъж от храстите се показва главата на вълка:
- Ти къде отиваш, сигурно при баба си?
- Да.
- И в кошничката има питка?
- Да.
- И плитка е завита във вестник?
- Да.
- Дай ми вестника, ако обичаш!
- Бабо, харесва ли ти новото ми гадже?
- Отначало не, но като видях как смуче раците, викам си - ако не го ще внучката, го вземам аз.
- Бабооо!
Във Враца баба се кара на внуците:
- Еее, г*зовете ви порунтавеа, ама акъл ви не доада.
Баба и дядо на по осемдесет и няколко години си говорят:
- Тодоро ма, повниш ли ма кът бяеме млади ма... кът чаках на чешмата у пулунощ и кат се цъливахме... пуу не моа го забрая! Искаш ли нощеска да тъ чакам пак по къснити чъсуве... да си припомним млъдусттъ ма?
- Харно бе Стойо айде ду нощеска!
Отива дядото и чака... чака... а бабата я нема. На сутринта пристига прясна прясна:
- Тодоро ма... що ни дойде ма?
- Стойо... не съ пръй на улаф... много добре знайш чи мама по тия часове на нощта не мъ пуска!
В болницата оперират баба с огнестрелна рана в лявото коляно.
На лекаря казала, че е пробвала самоубийство, а когато всички от екипа я погледнали изумени, тя обяснила:
- Казаха ми да стрелям на два пръста под лявата гърда.
- Дядо, дай 20лв! Ще ти ги върна на пенсия!
- От каква пенсия бе? Ти си на 20 години!
- От пенсията на баба!
- Бабо, къде има кръчма в това село?
- Видиш ли баба, оная табела, дето пише говеда?
- Да.
- Даваш по нея и на края на улицата ще видиш табела с надпис "Напоителни системи".
- И после?
- Какво после...? Там се поят говедата!
- Бабо, ти като си била млада давала ли си или си се дърпала?
- Давах. Ама сега пак ме е яд и че не си и исках.
На Централна гара - София една баба се качила във влака за Бургас. Влязла в първото купе. То било пълно с възрастни хора. И ги попитала:
- Прощавайте! Тука някой има ли внуци?
Хората отговорили в хор:
- Да, всички имаме.
Старицата продължила нататък. Влязла в следващото купе. То било пълно с хора на средна възраст. И ги попитала:
- Прощавайте! Тука някой има ли внуци?
Двама-трима кимнали утвърдително:
- Да, имаме.
Бабата продължила нататък. Накрая стигнала до последното купе. То било пълно със съвсем млади хора. И тя отново попитала:
- Прощавайте! Тука някой има ли внуци?
Младежите се засмели:
- Ние още деца нямаме, пък камо ли внуци!
Бабата грейнала от радост:
- Чудесно! Може ли да пътувам при вас? Те отговорили любезно:
- Заповядайте! Но защо ни зададохте такъв въпрос?
Старицата обяснила:
- Сега, искам чак до морето да ви говоря за моите внуци. А много мразя някой да ме прекъсне и да почне да говори за неговите.
- Млади човече, защо като дете не са ви учили да отстъпвате мястото си в градския транспорт на възрастни хора и жени с деца?
- Бабо, това е МОЕТО место! Аз съм шофьора!
Веднъж Иванчо тръгнал да излиза от къщи. Баба му го попитала:
- Къде отиваш?
Той отговорил:
- До кварталния бардак.
Бабата го ощипала зверски по ръката:
- Гамен с гамен! Ще ти измия устата със сапун.
Нашият излязъл навън. Пред блока го срещнал един комшия.
- Накъде така бе, момче?
Иванчо обяснил:
- До кварталния бардак.
Съседът му извил силно ухото.
- Как не те е срам, бе?! Това днешната младеж много сте се разпасали напоследък.
Иванчо продължил по улицата. По някое време срещнал класната.
- Къде си тръгнал, господинчо?
- До кварталния бардак.
Даскалицата се развикала:
- Аз така ли те възпитавам бе, Иванчо? Ще се оплача от теб на директора!
Най-после стигнал заветната цел. Когато потропал на вратата, отвътре излязъл сводникът.
- К'во има бе, пич? Май си объркал адреса.
Иванчо отвърнал:
- Не, на точното място съм. Искам да вляза във вашия бардак.
Сутеньорът го ритнал отзад и се троснал:
- Я бегай оттука бе, пикльо! Ти пари за банички нямаш, тука си решил да влизаш!
На път за вкъщи Иванчо поклатил глава:
- Край! Ще кажа на тате друг път, като си забрави шапката в кварталния бардак, да ходи сам да си я взема!
При личния:
- От какво се оплакваш, бабо?
- От малката снаха, голем боклук излезе.
По време на соца един милиционер влязъл цивилен в ЦУМ. Насочил се към някакъв щанд и попитал:
- Прощавайте! Колко струва този акордеон?
Продавачката му отговорила:
- Седемдесет и пет лева, другарю милиционер.
Нашият се зачудил: "Брей! Тази как позна какво работя, като в момента съм без униформа? Може би по мустаците. Или по прическата? Я да си направя един експеримент!"
Залепил си фалшива брада, сложил си тъмни очила и широкопола шапка. И пак цъфнал на същия щанд:
- Прощавайте! Колко струва този акордеон?
- Седемдесет и пет лева, другарю милиционер.
Милиционерът здравата се нахъсал да надхитри продавачката. И отново се предрешил - този път като бабичка. Доближил се за трети път до щанда и задал дежурния си въпрос:
- Прощавайте! Колко струва този акордеон?
Тя отново отговорила:
- Седемдесет и пет лева, другарю милиционер.
Завалията съвсем се шашнал. Свалил си забрадката и женската перука и възкликнал смаяно:
- Ама как така всеки път познавате, че съм милиционер?!
Продавачката свила рамене:
- Ами, това е РАДИАТОР, другарю милиционер.
4-годишно момче отива при баща си и му казва:
- Татко, реших да се оженя.
- Чудесно! И за кого?...
- За баба!!! Тя каза, че ме обича и аз я обичам, тя е най-добрата готвачка на света и разказва най-красивите приказки!!!
- Много хубаво, но имаме малък проблем!!!...
- Какъв проблем?
- Ами... тя ми е майка. Не можеш да се ожениш за майка ми!!!
- Защо не?!... Ти се ожени за моята!!!
Баба и внуче отиват на шопинг в Мола. Внучето паркира колата на паркинга и казва на баба си:
- Отивам да се чекна на гишето.
- Е, ти само там не си се чекнала! - отвърнала бабата...