Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3469 вица, разпределени в 232 под-страници.
- Хайде, бабе, изяж си купичката, че баба ти е приготвила и десерт!
Иванчо обичаше десертите на баба, затова послушно захруска порцелана...
Изпит по история.
Влязъл студент с връзки.
Професорът го попитал:
- Колега, какво е паднало над Хирошима?
Оня отговорил:
- Бомба!
Изпитващият кимнал доволно:
- Браво, колега! Отличен!
После влязъл студент с подкуп.
Професорът го попитал:
- Колега, каква бомба е паднала над Хирошима?
Оня отговорил:
- Атомна!
Изпитващият кимнал доволно:
- Браво, колега! Отличен!
Накрая, влязъл обикновен студент - без връзки и без подкуп.
Професорът го попитал:
- Колега, къде, кога и какво е паднало?
Оня знаел, че изпитът е за Втората световна война. Така, че предположил:
- През август 1945 година над японският град Хирошима пада атомна бомба. Жертвите са стотици хиляди!
Професорът се троснал:
- Така и баба знае! Поименно, колега, поименно!
Сократ:
- Знам, че нищо не знам!
Лао Дзъ:
- Знаещият не е всезнаещ, а всезнаещият не е знаещ!
Баба ми:
- Недей много зна!
Баба игуменка заумирала. Сестрите я питат:
- Бабо игуменке, кое е по- добре - да е манечок, да е среден или да е голем?
- Среден, сестри!
- Защо така?
- Защо голем нема!
Една баба на преглед. Доктора казва:
- Бабо, минете зад паравана, съблечете се и легнете на кушетката. Като сте готова ме повикайте!
След няколко минути иззад паравана:
- Идвай бре, палавник!
След гостуване при баба:
- Ти на колко годинки си малкият?
- Живот и здраве, ако е дал господ, на есен ще съм в първи клас...
- Иванчо, защо си подарил на баба си футболна топка?
- Ами, тя защо само книги ми подарява?
Един мутра решил да се помайтапи с бабичка, която седяла на пейката. Отишъл при нея и казал:
- Бабо, мина ли от тука една каруца с маймуни?
- А, ти случайно да не си паднал от нея? - отговорила бабичката.
По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото се зарадвал, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтели, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза... Погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
- Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
- Имаа, кажете?
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини...
Отвътре се чуло:
- Ааа вярно бе, с червен кант?
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!
Иван Царевич се оженил за Василиса Прекрасна, но в първата брачна нощ станало ясно, че е неспособен като мъж.
Тича той сутринта при Баба Яга:
- Бабке, дай да оставим всичките си дрязги настрана, да забравим старите обиди! Работата е там, че имам нужда от твоята помощ. Виж какво ще кажат магьосническите книги и народната медицина.
Баба Яга замислено казала:
- Има едно средство, но е много трудно...
- Няма значение, струва си! Разбираш ли, обществото ни е застрашено!?
- Е, тогава слушай: през десет царства в десето, във владенията на Кашчей Безсмъртни расте на една поляна трева-поебница. Ето ти вълшебно кълбо да ти показва пътя. Донеси ми откъсната по пълнолуние стиска от тази трева и ще ти кажа какво да правиш нататък.
Бързо приказката се разказва, но бързо работите не стават. Преплувал Иван седем морета, преминал през седем кралства, износил седем чифта ботуши, победил Кашчей, откъснал по пълнолуние тревата-поебница и я занесъл на Баба Яга. Тя му казала:
- Ето ти мехур с жива вода, свари тревата в нея, да кипне докато не получиш една чаша отвара. Прецеди я и я постави до възглавницата на Василиса. Вечерта я нахрани със сельодка.
Тя ще се събуди през нощта и ще каже: "Пие ми се вода". А ти ще и отговориш: "Ето ти да си пийнеш". (все по-разпалено) Тя ще се пресегне за чашата, а ти ще я набараш отзад... Аааа, ти пък не можеш! Съвсем забравих!
Дядо и баба ще правят с*кс, а бабата казва:
- Сложи си през*рватив.
Той:
- Ти луда ли си? На тия години? За какво ни е през*рватив?!
- Как защо? Не ми се ще да хвана салмонела от стари яйца!?
Бабка отишла при доктор:
- Докторе много съм нещастна.
- Защо бе бабке - попитал докторът?
- На дядото оная му работа е 50 сантима.
- Е-е-е и какво му е нещастното на това? Това си е щастие за тебе бе бабке. Знаеш ли колко жени си мечтаят мъжете им да имат такива?
- Щастие беше когато му ставаше. А сега ме бие с него...
Вървяла си през гората Червената шапчица, вървяла, но никакъв Вълк не срещнала. Стигнала до къщичката на баба си, почукала. Отвътре се чуло:
- Кой е?
- Твоята внучка, Червената шапчица.
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне!
Дръпнала Червената шапчица връвчицата, вдигнало се резето и тя влязла. Бабата казала учудено:
- Ама ти не си Вълкът?
- Ами не съм Вълкът.
- А къде е Вълкът?
- Ами не знам. Не го срещнах.
Седнали двете и зачакали Вълка. По едно време отвън се чул лай на кучета, ловджийски рог. Дошъл ловецът, погледнал ги и попитал:
- Вие какво правите тук? Къде е Вълкът?
- Ами няма го. И ние го чакаме.
Седнали тримата и зачакали Вълка. След много време Вълкът се появил, целия потен, едва се влачи, силно уморен. Тримата му викнали в един глас:
- Хайде бе, Вълчо, съсипа приказката! Къде ходиш?
А Вълкът ги погледнал уморено и казал:
- Оставете се! Вървях си аз в гората и си мислех как хубаво ще си хапна Червената шапчица. И ме срещна Кевин Костнър. И като се почнаха едни танци!
Зайо влиза в горската кръчма, отива до тезгяха, удря с лапа по него и виква:
- Бабо Мецо, ДАЙ ЕДНА РАКИЯ!
На Меца не и станало приятно, но му дала. На следващия ден пак.
- Бабо Мецо, дай една ракия!-и пак ударил по тезгяха.
На третия ден, като ударил по тезгяха и поискал ракия, Баба Меца му рекла:
- Слушай, Зайо! Давам ти ракията, ама ако още веднъж ми удариш тезгяха ще ти забода лапичката с ПИРОН!
На следващия ден влиза Зайо и пита:
- Бабо Мецо, имаш ли пирони?
- Нямам, Зайо.
- Тогава ДАЙ ЕДНА РАКИЯ! - и ударил по тезгяха...
Една баба все викала на дядото си "артерио". Видял дядото един комшия и му казал:
- А бе моята баба, все ми вика артерио, кво ще да е това?
Комшията рекъл:
- Ми иди на доктор, той ще ти каже бе.
Отишъл дядото и питал доктора:
Той взел огледало сложил го пред дядото и го питал:
- Познаваш ли го тоя?
- А бе познат ми е от някъде, ама не мога да се сетя.
Земи го това вкъщи и като се сетиш ми се обади.
Отишъл си дядото и всяка вечер се гледал в огледалото, та белким се сети кой е тоя!
Бабата обаче усетила и един ден праща дядката до магазина. Намира огледалото, поглежда се в него и възкликва:
- Аз се чудя, кво гледа тоя моя дядка всяка вечер, пък той любовница си имал!