Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3506 вица, разпределени в 234 под-страници.
Баба Тодорка натяква на мъжа си:
- Старо ми е вече палтото, трябва ново да си вземем!
- И ти си стара, Тодорке, значи ли това, че трябва и аз друга да си взема?
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса началника.
— Две бутилки! — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Началникът забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
- Та тъй! — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора.
- Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата ѝ отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години.
Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
В едно селско училище назначили нова учителка - стара мома. Един ден кметът я извикал в кметството:
- Госпожице, полицаят е ерген, не искате ли да се омъжите за него? Малко е простоват, но е свестен.
Учителката се съгласила.
След сватбата, първа вечер:
- Жено, мама ми е казвала, че преди вечеря трябва да опъна жена си.
Сутринта невестата предложила да направи закуска и кафе.
- На мен тате ми е казвал, че преди закуска трябва да опъна жена си.
За обяд баба му била казвала първо да опъне жена си и т.н. След няколко месеца кметът пак вика учителката, да я разпитва:
- Как е семейният живот?
- А бе, вярно - човекът е простоват, ама е от добро семейство!
Оплаквам се на осемдесет годишната си баба от мъжът си...
Тя клати глава и ехидно казва:
- Преди да си вземеш един такъв, трябваше да провериш колко живеят!
14 февруари, вечерта. Лежат баба Мара и дядо Иван на леглото и баба Мара нежно му шепти:
- Кажи ми Иване "Марийкее! Искам те много!!!"
Дядо Иван:
- Марийкеее, искам те много!!!
- Иване бре… кажи ми "Марийкее, без тебе не мога да живея!!!"
Дядо Иван:
- Марийкеее, хич не мога без тебе да живея!!!
- Их, бре Иване, колко си романтичен… хайде сега, кажи ми нещо от сърце…
- Марооо, лягай, мамка ти да а е*а улава и спри да приказваш глупости!!!
Деца на двора:
- А у нас мама забременя извън маточни, и баба каза, че сега ще и вадят бебето през корема!
- А у нас мама забременя извън таточно, и баба каза, че ще и изкара бебето през носа!
Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...
- Бабо тука на село WI-FI имате ли?
- Нема бабе, тука каквото има това ядеме!
80-годишна бабка седи на спирката и нервно натиска копчетата на телефона. Минава млад мъж и тя му вика:
- Ей, младеж, моа ли ми напишеш един SMS, че я не вида?
- Може, разбира се. Какво да пиша?
- Пиши: "Свиня мръсна, да не си посмел да ма търсиш повече! Напущам та! Отивам при мама!"
БАБА НЕТКА:
- Чатке, как си ма, какво праят децата?
БАБА ЧАТКА:
- Аа, не съм ги чула... още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.
БАБА НЕТКА:
- Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!
Да ви се оплача. Майка съм на прекрасно момче. Всяка сутрин му правя чудесна закуска, но той не желае да я яде. Правя му и фрешове, но и тях не докосва. Предполагам поради тази причина трудно ходи и по голяма нужда. Опитах се да му дам разхлабително, но и това се посрещна с възклицания и викове. Гледам да му давам свобода - понякога го оставям сам да си избере дрехите (намесвам се само ако навън е много студено, а той иска да излезе само по една блузка и тънко яке). Ето, онзи ден се разболя, вдигна температура, едни сополи, едно чудо. Дадох му нурофен, цяла нощ лежах на пода до леглото му да му меря температурата и да му сменям изпотените дрехи със сухи. Постоянно вървя след него да му духам носа, да му давам сиропа от бъз и витамините. На вечеря пак не поиска да яде. Направих му чудна пилешка яхнийка, а той само я близна и до там. Почти не говори.... и това ме тревожи. Постоянно му купувам нови неща, за да го зарадвам - пак всичко се посреща с цупене. Това опониране за всичко много ме наранява, но най-тежко ми стана, когато на всичките тези грижи и угаждане, една вечер докато го галех по главата за заспиване, се обърна и ми каза:
- Мамо, с жена ми мислим да се изнесем.
И онази уруспия, снахата лежи до него и ме гледа самодоволно. Права беше баба ми, като казваше едно време, че майчинството е неблагодарна работа.
Както моята мъдра баба казва:
- Мъжът без пари е просто приятелка.
Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от храстите се показва главата на Кумчо Вълчо:
- Къде си тръгнала, Червена Шапчице? Навярно при баба си?
- Да.
- А в кошницата, навярно, имаш козунак?
- Да.
- И навярно е загърнат в хартия?
- Да.
- Дай ми хартията, много ти се моля!
КОГАТО ПРОЧЕТЕ БЕЛЕЖКАТА ОТ БАБА СИ, МИМЕТО ИЗТРЪПНА. НА НЕЯ ПИШЕШЕ:
- НА МАГАРЕТО НЕ СЪМ ДАЛА,ДАЙ МУ ТИ!
- Га-ран-ти-раме уве-личе-ние на пенсия!
- Бабо, не е пенсия, а п*нис. И стига си чела разни спамове!