Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3511 вица, разпределени в 235 под-страници.
Влиза един в бара и вижда, че на една стойка стои огромна халба пълна със сто доларови банкноти.
- А това защо? - пита той бармана.
- Имаме си номер. Слагаш един стотак в халбата, аз ти давам три задачи, ако ги изпълниш, парите са твои.
- А какви задачи?
- Слагай парите и ще разбереш.
От любопитство мъжът сложил един стотак в халбата.
- Значи така, трябва да изпиеш бутилка текила от гърлото без да се намръщиш, тук зад бара имам един питбул, един зъб му се кла... ати, трябва да му го извадиш с голи ръце, а над нас в апартамента живее осемдесетгодишна баба, мечтае някой да я изчука още веднъж. Ето ти трите задачи!
- Ама с това никой не може да се справи! Майната му, аз пък ще се пробвам...
Хваща бутилката с текила и за удивление на всички я излива в гърлото си без да се мръщи. После изчезва зад бара. От там се чуват пъшкане, кучешко ръмжене, писъци и псувни. Посетителите пляскат и свирят... Всичко затихва, появява се окървавен мъжът целият на парцали и със страшна решимост в очите пита:
- И къде е тази баба с болния зъб?!
Сподели
2030 година:
- Кам май лейди, кам кам май лейди, юар май бътерфлай, шуга бейби...
- Бабо, друга преспивна песничка знаеш ли?
- Аз такива бабо сандвичи не ям, между две филии резенче салам.
- Айде яж, да не ядеш от тия - между два шамара тъъъничка филия!
Баба възпитава внучката:
- Кога кихаш си туряй ръката пред джуката!
- Е, оти!? Мойте зъби не фарчът като твойте...
Двама 40-годишни приятели си говорят:
- Да ти кажа, вече ми е съвестно да вися на гърба на нашите... голям мъж съм станал...
- Какво ще правиш тогава, ще си намериш работа ли?
- Не, ще ида да живея при баба и дядо...
Студент е на изпит по логика.
Професорът го пита:
- На самолет има 500 тухли. Една пада, колко остават?
Студентът:
- 499.
Професорът:
- Вярно! А с колко стъпки ще вкараш слон в хладилник?
Студентът:
- С три - отваряш хладилника, пъхаш слона, затваряш хладилника.
Професорът:
- Вярно! А с колко стъпки ще вкараш жираф в хладилник?
Студентът:
- С четири - отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа, затваряш хладилника.
Професорът:
- Вярно! На рождения ден на лъва са отишли всички. Кой не е?
Студентът:
- Жирафът. Той още е в хладилника.
Професорът:
- Вярно! Баба иска да прекоси блато с крокодили. Колко крокодила има в блатото?
Студентът:
- 0, всички са на рождения ден на лъва.
Професорът:
- Вярно! Бабата тръгва да прекосява блатото, но умира! От какво?
Студентът:
- Фрактура на черепа.
Професорът:
- Е как така?
Студентът:
- Тухлата от първия въпрос!
- Професорът:
- Бах маа му...
Хванал пак дядото златната рибка и тя му проговорила:
- Дядо, твоята баба още жива ли е?
- Жива е!
- Тогава добре си обмисли първото желание!
Баба навремето казваше:
- Което е твое, само ще си дойде при тебе!
- И, ей го - дойде! Сметката за тока, водата и парното...
Парламента е министерство на Али Баба и 240-те разбойника!
Когато бях малка, казвахме „на баба ти килотите“... Моето дете казваше „на баба ти шортите“... Моите внуци ще казват „на баба ти прашките“... А какво ли ще казват правнуците ни?
Тъщата вече е баба и си лафи с внучето Иванчо.
- Кажи сега на баба, какви приказки ти разказва твоят смотан татко вечер?
- Ами за крокодилите. – казва Иванчо.
- О, и какво за тях?
- Женската снасяла 4 милиона яйца на раждане, а мъжкият изяждал близо 3.5 милиона от тях. Бабата гледа с разширени очи и казва:
- Леле! И каза ли ти, "умното тате", защо мъжкият изяждал толкова много?
- Да, каза… щото иначе ще сме били до ушите… с крокодили като тебе!
- Къде отиваш?
- При пра-пра-пра-пра баба ми.
- Това не е възможно!
- Въз-въз- въз-въз- можно е...
Днес, докато чаках на спирката, нещо ми влезе в окото и започнах съсредоточено да го търкам. До мен стоеше доста възрастна баба. Погледна ме и каза със съчувствие:
- Не плачи, дъще, аз на твоите години бях много по-грозна и пак се омъжих!
- Бабо, той е добричък, не пие, не пуши, не яде месо, изслушва ме.
- И баш тебе ли намери тоя женчо, бе, баби?
Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви х*йчета!
- Кво!?
- Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано ѝ обяснило.
- Като кажеш „люляк” - то почва да те е*е. Като кажеш „круша” – спира.
Шапчицата измолила едно х*йче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк” - иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и х*йчето спряло. Люляк - круша - люляк - круша - люляк. И се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ама вече не и е готино и сълзи текат от очите ѝ. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.
Казал вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ, ГРОЗНИК? - изръмжал ловеца.
- Ми диви х*йчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.
- Я!!! ЛЮЛЯЦИ!!!