Вицове за баби
Бабите ще ви разсмеят с техните старчески проблеми и остарели виждания за живота, както и тяхното ежедневие с палавите им внуци.
В тази категория има 3506 вица, разпределени в 234 под-страници.
Най-съкрушителното нещо в живота е и баба ти да ти каже, че трябва да отслабнеш!
Разболял се някакъв мъж от коварна болест на тестисите. Обиколил всички светила на медицината, но те били категорични - ако иска да живее, трябва да му ги отрежат.
Посъветвал го приятел, да отиде при една баба, народна лечителка. Отива нашия, споделя болката си, и за негово голямо облекчение лечителката му казала:
- Остави ги тези доктори. Нищо не разбират! Само им дай да режат! Ето изпий тази отвара... Готово ли е? А сега подскочи, те сами ще си паднат.
ПУСТИНЯЦИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДО СА НА МОРЕТО И КВО СА ЧУВА...
„Мола ти са, рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш”
„Кво си заапал таа книга, сак че де верно четеш, бе, бавния?!”
„Мълиииии, къ бих ударил една сватбарска чорбЪ под тоа чадър”
Я са изморих от таа жега, таа вОда ма изпи. Отвадам да пОспъ като ората къ праат.”
„Де седни тука като човек да та бия на едно сантасе и да връвиш заглавъ!”
„Къде е ония циганин с кукуруза, неговата майкя дее*а късотрупа!”
„Моеш ли да пливаш?”
„Видех та къ моо пливаш – като пирон у кисело млЕко!”
„Цецке, ша та е*а коги нещеш. Щеш ли сиги?”
„Цигари ли? Немам!” (И в тоя момент пали една.)
„Фани раци и да ин ги фръгаме на скарата довечерка!”
„Таа твойта е отпрала боски като на първокласник главътъ”
„Пъаш ли до шамандурата барем или и тва не мож?”
„Дири ора за белот, че ма сръбат ръцете!”
„Глей ги па мойта къв г*з има като стопена мутовилкя!”
„Цецке, щеш ли да ти го пОдам у таа вОда?”
„Сак че де имам водорасле у г*зо.”
„Една вълнъ ма удари и са забакнах!”
„Тама до шамандурата пущих да плива нещо като кафев палец. Ма не е кафев палец!”
„Глей го ония е слаб на пъдарска дреа! Само едни мЪдеее висат у тия плувки!”
Тия с палачинките не моо праат мекици като бабА ти.”
„Недей ма плиска, че щи обръна носъ да събира дъждовна вОда!”
„Тия кво са кикерчат с тия джетове, да дойдат да подкарат Е-Те-Зе-То на пръжено олио.”
„Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да и го вдена е на онаа тамее!”
„А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
„Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
„Глей ги онаа босчАтата къв з*дник е отпрала като каменополска биволица!”
„Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
„Ша връа дира да ям нещо.”
„Сакате ли бира, бе, уйовееее?”
„Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
„Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!
-Сакаш ли кукуруз?
-Сакам.
-Сакаш, ама нема.
„АЛО! ДА! НА МОРЕТО СЪМ, БЕ! МОРЕТО! ДА! АЛО! А-ХА! ТУКА У ТАВА ПРИМОРСКО. УБАВО Е!”
Баба - Това е жена, която искрено обича децата повече от мъжете!
Дядо Иван се облича и тръгва да излиза:
- Къде тръгна, бе дърт пръч? - пита го баба Марийка.
- По телевизията говориха за някакво хапче "виагра". Отивам при доктора, да ми го предпише, ще те пое*авам!
Баба Мария също почва да се стяга да излиза:
- Ти пък накъде тръгна ма, дърто?
- И аз ще ходя на доктор. Ако тръгнеш да ме мушкаш с този ръждясал дърт х*й, да ми бие една инжекция против тетанус!!
- Бабо, с какво дойде?
- С влака.
- А защо татко каза, че дяволът те е домъкнал?
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
В детството нищо не ми купуваха просто така. Ако искаш колело, трябва да завършиш годината без тройка. Ако искаш ролкови кънки - прекопай градината. Ако искаш грамофон, помогни на баба ти да направи ремонт... Затова нямах нищо...
Върви си Червената шапчица из гората и вижда вълка на велосипед:
- Вълчо, хайде да ме закараш до баба?
- Добре, сядай на рамката.
- "Какъв гламав вълк?" - мисли си Червената шапчица.
- Изобщо не разбра, че съм без гащи...
- "Каква глупава Червена шапчица, изобщо не видя, че колелото е без рамка"...
Не е страшно да станеш дядо, страшно е, че трябва да спиш с баба.
- Бабо, трябва да ти призная нещо... Аз съм гей!
- Ти си от тия, дето не ядат месо ли, бабе?
- Ъъъъ... не. Това значи, че харесвам мъже!
- Аааа, добре! Месо трябва да се яде!
Една баба от Габрово за фейсбук:
- Много хубаво нещо! Все едно гости имаш, а не трябва да ги храниш!
Когато Мичето отиде на гости на баба си Мика и като видя баба ѝ, как Мичето издои кравата за има няма 2 минути... и бая се усъмни, дали наистина работи като учителка в София.
На гарата във Варна баба Пенка и баба Дора набират квартиранти...
Пенка:
- Младежо, ела при мен, моята къщата е близо до морето!
Дора:
- По-добре при мен, в моята къща има такъв WIFI, че ще забравиш за морето!