Вицове за Банки
В тази категория има 640 вица, разпределени в 43 под-страници.
Звъни ми днес телефона и някаква "кака" ме пита:
- Добър ден! Обаждам се от Райфайзен банк. Желаете ли ипотечен кредит?
- Не!
- Не искате ли да обедините всичките си кредити?
- Нямам никакви кредити!
- А какво ще кажете за потребителски кредит за ремонт на жилището Ви, например?
- Не ми трябва. Наскоро направих ремонт и платих в брой.
Кратко мълчание в слушалката, а след това с нежна мъркаща интонация:
- А, случайно да си търсите жена?
- Бабо, обрахме банка. Ще дойда при теб, за да скрия парите.
- Добре, тъкмо яденето ще е готово...
Ретрокласика.
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
- Естествено! - казал управителят.
- Колко искате да вложите?
- Три милиона долара! - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
- Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
- В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
- Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
- От хазарт. - отвърнала възрастната госпожа.
Той се изненадал.
- От какъв хазарт?
- А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
- Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
- Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
- Да не бързаме! - казал той.
- Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
- Абсолютно! - заявила дребничката възрастна госпожа.
- И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
- Адвокатът ми е тук като свидетел! - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
- Предполагам, че печелите облога! - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
- Какво му става? - попитал президентът на банката.
- Оставете го този нещастник! - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!
Вчера в Индия бандити нападнаха банка и взеха заложници. Отрядът за бързо реагиране с песни и танци освободиха заложниците.
Двама с не много висок резултат от тест за интелигентност, се разхождали късно вечерта. Съзрели надпис "БАНКА"...
- Защо не опитаме да я ограбим? - казали си.
На вратата обикновена брава, преодолели я без проблем. Влизат в някакво помещение - вътре железни шкафове. Не приличат много много на каси. На всичкото отгоре и ключовете били на вратите. Отварят, и какво да видят, вместо пачки вътре някакви кутийки с нещо в тях приличащо на желе.
- Да му е*а майката! Дай поне да изядем желето.
Охранителите гледали всичко това в реално време, обаче, вместо да се намесят, се превивали от смях. Това било банка за сперма!
Буквата "Б" символ на мечтите - бентли, банка, блондинки, брилянти, боинг.
Буквата "А" суровата реалност - А нямааааа!
Понякога, когато мислите, че сте най-зле си спомнете, че има хора дето теглят кредит за сватба...
Банка. Влиза въоръжен бандит и крещи:
- Не мърдайте! Това е обир!
От опашката се чува изнервен, назидателен, женски даскалски фалцет:
- "Не мърдайте!" - това е глагол, момче!
- Трябва ми кредит.
- Какъв е вашият бизнес план?
- Искам да отворя гей клуб.
- А кой ще го посещава?
- Пед*раси разни... Иван и Пешо ще дойдат, те непрекъснато палят бутоните на асансьора. Футболни съдии ще дойдат... И други имам предвид, такива дето докладват публикации във Фейсбук.
- Съжаляваме, но ще трябва да ви откажем кредит.
- О, идвайте и вие!
Гей влиза в банка и крещи:
- Горе ръцете, това е обир!
Един мъжага го поглежда и казва:
- Бе ти не може ли да ме хванеш за к*ра?!
- Подръж ми пистолетите! - отговорил гея.
Ако вече сте изяли всичко от скарата и сте изпили всичкото пиене, но все още ви е скучно, позвънете в някоя банка и им предложете да вземат от вас кредит с 20 % лихва.
Представете си - идва депутат в парламента и му казват, че трябва да даде пари за нови столове, банки, пулт за гласуване и микрофон. Смешно а? Ама на родителите в училищата и детските градини не им е смешно!
Имам проблеми със съня. Взех кредит да си купя скъп ортопедичен матрак.
Сега спя по-лошо.
ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
- Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...
Банка за сперма:
– Ето вземете списание!
След 25 минути:
– Извинете, имам въпрос – Древногръцки философ със 6 букви третата е И...